Динамика, емоция, обстановката Фаберже, пъстроцветните и богати костюми, залез над водите на езерото в Панчарево, лодките, поспиращи да послушат красивата музика на Росини… и благодатната светкавица на усещането за съвършенство.



След 30 години липса, най-хубавата опера на Росини се завърна на сцената. Гледах я в чудната лятна вечер и насладата от великолепието беше толкова пълноценна и хармонична, че още се усмихвам.


Комичната опера е доста сложна и за оркестъра, и за певците. Росини пише ариите като партии за инструменти и гласът на певеца тук е вече надграждане на съвършеното звучене в храма на Евтерпа.

                      

Милена Гюрова – чудното цвете в градината на оперната ни красота. Много любима оперна певица – разкошница талантлива и харизматична. /Клоринда в жълтата рокля/



Великолепното мецосопрано от Румъния Оана Андра, пееше приказно и разливаше златни ноти по повърхността на бляскавото езеро. Публиката се наслаждаваше на музиката, а залезът беше вълшебен.

Приказката е леко различна от споделеното при Шарл Перо – тук няма мащеха, а зъл пастрок, няма фея, а монголоиден вълшебник. Имената са различни, т.е. италиански, но музиката на Росини е космическа и говори с вълшебството в сърцата ни, въздигайки ни в царството на съвършената емоция и обогатявайки ни с духа на безкрайната си хармония.

"В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. Това е един композитор, който още няма двадесет години.", Стендал, 1811 г.

"След смъртта на Наполеон, появи се друг човек, за когото се говори всеки ден в Москва и в Неапол, в Лондон и във Виена, в Париж и в Калкута. Славата на този човек не познава други граници, освен тези на цивилизацията, а той няма още 32 години."
Стендал, 1823 г.

Джоакино Росини - италиански гений, живял през 18 век, написал 30 опери, сред които "Севилският бръснар", "Отело" (1816), "Пепеляшка" (1817), "Крадливата сврака" (1817), "Мойсей в Египет" (1818), "Мохамед Втори" (1820), "Граф Ори", "Вилхелм Тел", "Италианката в Алжир" и мн. др.
Майстор на белкантото и на бравурните арии.
Разпознаваем емоционален бисерен стил с неземно богатство на мелодиите.
Качественото натрупване на звуци и добавяне на огромен брой инструменти е известно като нарицателното "Росиниево кресчендо".

Живее в Болония - геният му избухва на 12-годишна възраст, във Виена, Лондон и Париж. И дори съперничи в изкуството си на Бетовен.
Жизнерадостен кристален звук е всичко излязло от душата му като музика.
Нарича себе си "Последният от класиците" и рязко спира да композира през 1829 г. когато класиката отстъпва пътя си на Романтизма в музиката на Франция и Германия.
Живял е 76 г., а спира да пише музика едва на 37-годишна музика. И се посвещава на... кулинарното изкуство, гурманството и винарството. Било голяма чест да се озовеш на прием на Росини, а в кулинарията остават като незабравими редица негови кулинарни рецепти.
Той нарича музиката и кулинарията "двата корена на едно дърво".
До края на живота си не написва нито една опера, но оставя църковни композиции и инструментални пиеси като "Стабат матер" /горе в заглавието/, Албуми за възрастни и деца и др.

ВЪПРЕКИ,ЧЕ СЪМ КЬОРЧО,ФИНАЛНИТЕ АПЛАУЗИ,ПОКАЗАХА,ВЕЛИЧИЕТО НА ПЛАМБО,КОГАТО ИЗКАРА НА СЦЕНАТА И ЦЕЛИЯ КОЛЕКТИВ,ДОПРИНЕСЪЛ ЗА НАШАТА НАСЛАДА...!!!!!!!!!

Ценител си ти!
От зодията ще да е! ;)))
А многогласната ария какъв шедьовър беше, а?

ПОДХОДЯЩА Е ЗА РАЗКОШНАТА ТИ ТРАПЕЗА,С АМБРОЗИЯ И НЕКТАР...:)))))))))

Даам... Така е! Искам. Мога. Заслужавам. :)))

Прекрасно!
Благодаря за представянето, Дела.