Обичта преваля, дъждовита от страсти.
Нито миг не проспах в тези диви контрасти.
Дишах, имах криле и небета безкрайни.
В твоя свят се заклех и запазих го в тайна. 

Плувах в синьо море. И в очите ти плувах.
Сякаш малко дете, на дъга се любува.
Всичко твое копнях и предишах те смело.
Къпех думи сред смях, всяка мъка помела. 

Любовта ни роди. после тихо угасна.
Бяха паметни дни на духовно израстване.
Благодарна съм днес на съдбата насрещна.
Ти с очи ме плени и живях те горещо.

Ъхъ!
И това състояние колко време продължи?

"Задевают душу и голос и слова,
в ней пробуждая что-то,
о чём молчать уже нельзя.
Из сердца рвётся свет любви,
А разум говорит:
"Прости меня, прости"..."

Хехе... моето "СелфЕсенс":

Откровена хармония и космически вятър,
нежно-страстна агония и крила в необята.
Екзистенц от желания в СелфЕсенс въплътени.
И непитащо знание в мъдростта осветено.

Светлина и енергия към насочваща цялост.
Малко мисли екстремни и немара към жалости.
Надарена с Пътуване, отвъд лунния шепот.
Преоткрила нечувано най-човешкия трепет.

Резонанс с разширение по искрите на Огън.
Стон и дръзко смирение след молитва към Бога.
По-големи от себе си произтичащи тайни
от едничка потребност да обичам безкрайно.

Защо ми се струваш Скептик в Любовта? ;)))
Състоянието, в което Любовта ме живее и... аз я живея, е вечно и не зависи от времето /което е фикция/.
Докато Любовта ме живее чрез своята Вечност, Хармония и Взаимност, ще съм от тези, които учат и другите на Любов. Ето един нюанс... златоткана нишка на Любовта:

Любов
Дела Раи

Като кораб изтеглен на суша,
като пясък от древна скала,
като сочно отхапана круша,
като земно избрана съдба
ти се случваш в сърцето ми нежен,
небитиен, свободен, желан
и светът хуква в пътя си прежен
по-добър, по-красив, по-мечтан.
Първа чаша отпивам за тебе
и прииждам в сърцето ти с гръм.
На любовната сила потребен
се разливаш. Аз цялата съм
онзи миг водопаден в очите,
в който думите храня с лъчи
и когато в сърцето ти скитам
уча мъдрост от твойте сълзи.
Пиша оди за теб от дъха си.
В семената на нямо дърво
те откривам. И сея смеха си
в твоя тичинка с бяло крило.
Бях докосната с твоите мисли.
Бях обичана с най-чуден зов.
И когато си тръгнем лъчисти
ще научим света на Любов.

Към коментар 4: Знам, че това състояние на Духа, а Любовта е духовна в своята същност, е рядко срещано и неизживелите го не вярват, че съществува.
Е, има го. Между души, които са били в много животи добри заедно. :)))

Тези, които знаят истината, не са равни на онези, които я обичат, а онези, които я обичат не са равни на тези, които я следват.

усмихнах се като отворих преди секунди, дори шреди да прочета за любовта - няма и час слушах Хаусер покрай виолончелото, което измъкнах от архива и отупах от пясъка...СлучаЕност? ;) ХУбав август, чудо!

Няма СлучаЕност-и в този Космос! :)))
Виж настройки в съзвучие, има.

Веднага се сетих за моя "Коктейл за Маг":

Един мъж ме попита, неуверен в себе си: Каква е твоята любов? И забърках един коктейл, в който мисълта ми се преплете с времето и сърцата на други любимци: Любовта е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло. Тя е отвъд, но и във Всичко, което ни заобикаля. Любовта е смиреност, произхождаща от изобилието. И превъзхожда всичко в своята естественост. Тя е състояние, в което израстваш. Ако чувстваш любов душата ти ликува. С любовта си щастлив и никога не се изживяваш като жертва на проблемите. Щастието ти е завоевание. Ключът е в теб. Ти си причината и следствието и всичко в любовта зависи от красотата на сърцето ти. Не се страхувай от любовта – свободен си да променяш живота си. Ние сме ценни когато имаме зрялост, справедливост, свързаност с природата, екоцентризъм, състрадателност и богато въображение. Бъдещето е в нас. Любовта никога не е свързана с външната, а с вътрешната красота. Когато даваш от себе си – даваш истински. Когато се сливаш поетично с някой – познал си Любовта. Любовта не е само между двама влюбени, не е само цел или крайна дестинация. Тя е Цялото светоусещане, разцъфтяването, тя е полет в тайно небе, крачка без нозете ти да помръдват и говорене по стотици безмълвни начини. Тя превръща сърцето ти в пламенен дракон. Тя е вселената на възторженото движение. Когато обичаш се свързваш със съвършенството в себе си и в другите. Истината за красотата е, че тя няма нищо общо с външния вид. Любовта е красота в най-чист вид. Любовта не търси погрешки. Тя е била с теб дори когато си накарал някой човек да диша по-леко. Огромно като Космоса е малкото пространство в сърцето ти.

Коктейла бе забъркан от Лао Дзъ, Оскар Уайлд, Дела Раи, Аугусто Кури, Махатма Ганди, Тибетците, Толтеките, Джоана Мейси, Халил Джубран, Руми, Дънов, Ралф Уолдо Емерсън, Чандогия Упанишад

Ето тези мъже наричам Космоси:

Мъжете космоси

Няма вече от тези неземни мъже
като Зорбас, Михалис, Лу Варгес и Бътлър,
за които жените са мост и въже,
чудно утро и нощна вакхална разлъка.

В този свят, изкован от красиви жени,
само силни мъже просияват в душите.
А когато от сънища тръгват съдби
пак мъжете стопяват ни с нежност нескрита.

Помня как срещнах мъж, прероден от жена,
от която, преляла космичната сила
изковаваше в този мъжкар светлина,
пак за друга жена и за друго венчило.

Днес мечтах за Ел Греко, Ахил, Леонид...
и в дълбокото спрях си света от докосване.
Майко моя, когато пак раждаме с вик
искам всички мъже да напомнят за космос.

годно за всчико и просторно като небе за полети( да забъркам Сореску и мене си ;)

Чакай да забъркам и аз коктейл от Сореску
и мен ;))))))

Поезията е състояние на неспирно бдение, от което се раждат пълноценността и осмисленото и осияно живеене. :))))

Още за Поезията:
1. Експериментът е нещо, което всеки истински творец трябва непрекъснато да използва и развива до момента, когато открие себе си /а и след това!/
2. Науката в лицето на физиката, математиката, химията, астрономията, могат само да "оплодят" поезията...
3. Литературното творчество обединява 3-те: отразяване, създаване е откриване.

Мечтата: Лично аз мечтая за един високообразован и отлично възпитан "подсъзнателен" тип писател/поет.