Поезията e прекрасно чудо, с което просияват небесата, 
една сълза под формата на лудост, пропукваща навътре към душата. 
Импулс внезапен, бликнал светъл извор, една любовна тиха мандолина, 
гръмовна и вихруваща сън-изповед, с която пием сетното си вино.   

Поезия е чудното начало, с което заклинателят ветрува 
в дълбокото на тихата печал, в широкостта на свое мъдро чуване.  
Тя винаги вълшебства иреална в очите на вселенската ни рана, 
в избликваща емоционалност и в креативност преживяна.   

Поезията е медитативна нежност, прихлупила очите на безкрая, 
тя болка е, умираща метежно през устните, изпивали омаята. 
Поезията е дълбинна сила, разискрена феерия копнежност. 
И код, и ключ, и блян, и милост, с която съществуваме досежно.   

Поезията е безброен смисъл, отвъд реките кипнали в порои 
на идващото в лоното ни втрисане, в което си изгубваме покоя. 
Поезия - възторга и екстаза, и тайната в страстта до изнемога 
е онзи миг преди Голгота, в който, разпъваме душата си до Бога.

Поезията е разпъване на Душата...
Поздрави!

И всичко останало от "Осанна" до "Разпни го".
Тре манифик! :)))


Светлосенките бавно превзеха пороя.
От очите им светна безгрижна дъга.
И избухна сред листа от багри покоя
на прекрасната волност родила света.

За Поезията от Поет в поетична форма!

Щом казваш! Носи утеха, вярно. Но, аз лично, когато съм в 'гората' не се ослушвам за птички и пчелички, а за пукане на съчка настъпана от животно. Живот!?

самата Красота доведоха и тя,
погледнала едва, наведе в свян глава.
попитаха: " какво ще кажеш Красота?"
" не вярвх - каза, - че видяла бих това."

Тежък танц се получи. :)))

Отдавна чакам своето причастие.
Но не отвън, отвътре го дочаках.
Разплиска се кръвта ми в кратко щастие,
а после хукна кипнала на някъде.

Съзирам дъжд от пламъци. И грейват в мен словата -
познание натрупано с космичната печал,
разковниче погалено. С Божественост в искрата
живецът ни обръгнал, с гръм, от всяка земна кал.

1002-ра нощ

Изстрел на вълчи глас право в луната.
Страстно магьоснат от поглед насрещен.
Свил в устни вой на съдбовна соната.
Лятно безумие в изповед-среща.

Много пъти прочетох отговорът ти и мислех. Защото ти за мен си мъдра жена. Едно от убежденията ми е че жените трябва да управляват света. Мъжете сме слаби, себични но яростни и силни. Не е това, трябва тихата, спокойна увереност на жената която знае какво прави и защо. Права си че съзираш дъжд от пламъци у мен. Това говори за слабостта ми... Осъзнавам го, но не мога да се променя.

В поетичния си вихър засияла ! Така те видях !
Довечера по - подробно ! :)))

Поезията е храна за Боговете!
Поздрави:)))

друга форма на живот, която съществува едновремено в нас и извън нас. В нея можем и да губим и намираме покоя.
"Импулс внезапен, бликнал светъл извор, една любовна тиха мандолина,
гръмовна и вихруваща сън-изповед, с която пием сетното си вино."
Това специално за виното мноооого ми хареса:)
Наздраве!

Тези поети можем ли да ги разберем ?!

:D
Поезията се ражда импулсивно, както и картините...
За хубавата поезия трябва и хубав "вдъхновител":)
Така че, ако понякога поезията е слаба - виновен е не поетът, а музата му!!:))))
Поздрави на твоя красив вдъхновител, Дела!
Наздраве с вино и мандолинен музикален фон, а защо не и арфа?!:)
А, забравих да спомена и "клонка от маслина", нали?!:)

ПП Гледам, по-горе, че на Алекс нещо не му е ясно, тооо..., не че на мен ми е
много ясно, но интуитивно и около, около...се изказвам понякога.:)
Усмихнат ден!:)

Много хубаво си го казала. За мен поезията е музиката на душата и нотите, с които изразяваме най-съкровените си чувства. Написала съм нещо по този повод преди три години, виж тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/izkustvo/2009/05/04/poeziiata-v-moia-jivot.330361

Поздрави!!!

Чудно цвете и бленуване копнежно.
Светъл порив , стон и мъка , и печал .
Вечен огън във сърце туптящо ,
нежна плът във допир с топлата ти длан .
Шепот тих
и гръм господен запечатан в стих...
Поезията е туй и още нещо :
Тя е тайната врата към всичко свято
и прелюдия към нещо ново , трепетно
и сякаш вечно неизпято...

Възможно най-пълната и най-точна поетична дефиниция на понтието поезия!
Здравей!:)

е онзи миг преди Голгота, в който, разпъваме душата си до Бога..."
Много вярно и точно!
Мнозина могат да редят рими...Но малцина са,които могат да обличат чувство в слово-те всеки път дават от душата си...
Поздрави!:)

Някои хора се раждат поети, други се влюбват в Любовта и стават поети, трети сте поети по душа. :)))

Поезията е Божествена благословия, най-чистата проекция на душата, царицата на изкуствата и тайнственият мост към отвъдното незримо. :)))

Чудесно казано! :)))
Чин-чин!

Няма невъзможия.
Поезията е светкавица в душата. :)))

Даам... всеки е Поет когато е призван. Често това е спонтанен изблик на искрено чувство и всеможене да предадеш красиво вълнението си на други хора.
Поезията е картина на душата.
Избликваща емоционалност.
Много добре знаеш ти! А интуицията и емпатията са поетичните възгласи на вътрешния ни свят. :)))

"Поезията е музиката на душата и нотите, с които изразяваме най-съкровените си чувства. Аз пиша стихове, само когато много силно нещо ме е развълнувало, тогава някак думите сами се леят и идват направо от сърцето ми." - показала си го като "най-пряката Стълба към Небето", Пролет! :)))

Поезията ми е манастир.
Душата ми се изповядва.
И всяка дума носи клада
с дъха на Божий елексир.

Отца ми в думите възкръсва.
Изпълвам всеки миг с любов
и в онзи светъл благослов
душата с истини покръствам.

Намасте!

Зелени шпаги да развеем
в бретоните на ветровете
и щом осмислим, че ще сеем
да бъдем праведни поети.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/01/20/pravedni-poeti.670610

Така е! :)))
Поезията е като Истината!
А знаем, че "Тези, които знаят истината, не са равни на онези, които я обичат, а онези, които я обичат не са равни на тези, които я следват."

Движението не означава Действие! ;)))
Дори самото О`Съзнаване вече е индикация за Промяна.
Хората не винаги имат еднакво ниво на правдивост, културно съответствие и сходства в критериите си за правилност, доброта и честност.
Но това не им пречи да са Себе си, обичайки и разбирайки другите. Или обратното.

Истината - тази трудна даденост,
все сълзи в очите на смутените,
бавно си намира тъжна клада,
после смъква всички на колене.

Чудно! :)))
И като каза Камбана...

ПРОГЛЕДНАЛИ СЪРЦА

Камбаната разпръсна малкото си ноти.
И сънната й песен с печал се разпиля.

Пита се душата на прага на живота
защо е сътворена от сън и светлина.

Вятърът на дните пак с бури ни връхлита.
Мечтите ни спохожда съдбовно горестта.

Душата ни прекрачва с Божествения ритъм,
вселенските портали на свойта висота.

Камбаната разпръсна малкото си ноти.
И сънната й песен с печал се разпиля.

Прогледнали сърцата на края на живота,
разбират, че са храма на нашата душа.

Тя Душата си е цяла Вселена!
" Няма невъзможия." :)))) ...да но, не е лесно да разгадаеш цяла Вселена!
Всъщност аз малко по-друго имам предвид поетите като цяло не са разбани от обществото И самите поети не могат да се примирят с несправедливостите на живота !!! Не правят компромиси ..... Затова са и многото самубийства /убийства / на поети..... Наскоро писах един пост за 50 години от рождението на Петя на 25 април.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/12/bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se.509626

Благодаря ти за щедростта! - пълнят ми душата тези светли определения на Поезията!

една Голгота!

Поезията е чувствен медиатор на душите. За нея не съществуват бетонни стени и верски граници. Тя лети и се извисява в безкрайните небеса на човешките чувства и емоции, посявайки в душите семената на обичта, човечността, справедливостта, и онази космополитна вяра, без която човек се превръща в хаотично блуждаеща в реалността браунова частица...
Така чувствам и възприемам истинската поезия на и за човешкия дух.
Благодарност и поздравления за този пост!

Поздравления!

Невероятно е всичко изречено. Може би магия, която владее най - тънките струни на душата!!

Поздрави и прегръдки, Дела!!

"Поезията е дълбинна сила, разискрена феерия копнежност.
И код, и ключ, и блян, и милост, с която съществуваме досежно."
Да, Дела! Поезията е съкровението и лириката на душата!
Ти я МОЖЕШ прекрасно!!!

Поздрави!

Мерси, топло сърце! :)))

Този свят, поразлистен от вятърни дни,
поразкъсан от бури и древни понятия,
през очите ни вечни картини реди -
всеки празничен ден е едно съзаклятие.

От ръцете простряни на просяк ръми
чуждо щастие, сбъркало верни посоки.
А светът се превива от смях и мълчи.
Ние правим най-смело над себе си скока.

Божествено избран

Поет е този, който съумява
да грабне от небето си искра,
да лумне нейде в нечия жарава
и да докосне с истина света.

Поет е всеки, който сътворява
на извор лъкатушещия свян.
На птиците простора прелетявал,
поетът е Божествено избран.

Благодарности!

Развихрено случено чудо, вещаещо тихи послания.
Гръм съдбовен в сърцето ми лудо. Тиха вечност. И вечни желания.
Имам сила да бъда от нежност. Да се сронвам на капките участ,
от които сънят ми безбрежен, ще лети, ще трепти, ще се лута...

ШУТ

С устни капризно извити,
гледам се, сякаш съм шут –
шарен, немит, необут,
гърбав и с мисли пребити.

С думите, в обич умити,
цветен е целият свят.
Шут съм, но много богат
с кралския пай от звездите.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/07/21/shut.92755

ПроСветляване

Простота и понятност
искам в мойта съдба.
И космическа рядкост
да изпълва света
с чудотвория светли,
с благотворчески звън,
с най-духовни просветия,
с най-вълшебния сън.
И когато прогледнем
през любов с доброта,
всичко в нас ще е редно
и ще сме светлина.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/07/19/prosvetliavane.91929

Човек избира сам

Човек на този свят избира всичко -
и хляба, и дома, и брата,
и своя път, и своята си личност,
и чувствата, и свободата
дали да бъде роб или пък рицар,
дали да свежда гръб и да роптае,
или да бъде синева и птица,
която иска да лети, да знае...
Човек избира всичката случайност -
да е различен или да прилича
на своята мечта, на свойта тайна,
да мрази или да обича!

Непровидяни сме. И Промисъл боксува ни
с невнятната стихийност на пролуките.
Небето се отваря и рисува ни –
прашинки светлина, искряща в буквите.

:-)

"Поезията е перо от крило на къртица." /БЛ/

А един много любим мой поет твърди, че е Перо от Човек. ;)))

“Ето ги — каза той на сърцето си,
и те се смеят: не ме разбират те,
аз не съм уста за тия уши.
Трябва ли по-напред човек да
порази ушите им,
за да се научат да слушат с очи?
Трябва ли човек да гърми,
като литаври и проповедници за разкаяние?
Или те вярват само на ония, които се щурат?
Те имат нещо, с което са горди.
Как наричат те онова, което ги прави горди?
Образование го наричат те,
то ги отличава от козарите..."

Фр. Ницше
Виелик философ и поет

:)))

Ницше е само едно от първите стъпала, но го узнаваш едва когато се възкачиш на раменете на гиганти като Хегел и Уилбър и провидиш отвъд видимото. ;)))