Като дете харесвах „Цветята на малката Ида”.
И не бях пепеляшка, макар да приличам на нея –
русокоса и фина. Но животът внезапно предвиди
да съм мъжко момиче, което не вярва във феи. 

Бях за десет мъже прозорлива, работех свръхмного.
Плодовете раздавах, навярно нахалост, но с радост,
че да даваш е важно, дори да си казала сбогом
на човеците грабили с шепи от твоята младост. 

Всички знаят, че важно е мъдро да чистиш света си
от токсичните хора, от тези без ценности свише.
Лекотата, която след време те пази с мира си,
е награда за тази хармония, с която днес пиша.

Много сполучливо.
Поздрав.

Благодаря ти, храбър оловен, войнико!
Черпя с един мой Избор:

ИЗБИРАМ ТЕ

Оловният войник на балерината
в очичките на Оле-затвори се,
сред шепите с Али Баба
в градината,
Шехеразадно те орисвам –
да бъдеш мой
през тайните на времето!
Да си любим,
но и любовен миг за мен!
Да можеш да ми любиш
самодивите!
Да ме копнееш
и през тъжен ден!
От Пепеляшково превръщане,
в гласа на Герда
да ме чуваш,
с очи от сняг да ме завръщаш
и с устните ми
да пируваш.
И сто години спящо случване
да ни настигне в необята!
Да се обичаме научени
на необвързани обятия!