Сигурно сте чували за Амулета на Паскал – това е парче пергамент, на което той записал своето Мементо /Помни!/ като откровение след мистичен контакт с Бог. Носел цял живот амулета в подгъва на дрехата си.
При мен Любовта е Амулета, сърцето – мястото му, а моето Мементо е вярата, че Творецът е Един – там горе, а всички ние - тук долу, сме различни негови проявления, изразяващи Себе си според Духовната си еволюция, с отреждането ни да узнаем, че всичко е свързано с Всичко.
Пре-предавайки нататък след Мелницата на звезди и прегърната от Нежно съзаклятие, споделям 7 неща, които не знаете за мен, заедно 15-те ПсиАрхитекти, които безапелационно и безкомпромисно са ми влетели в хоризонтите като личности с могъщ Дух.

1. Сънищата: Смятам, че Сънят е най-важното, а понякога и най-будното ни СъстояНие. Пиша Книга за Сънищата от няколко години и изследвам това тайнство с гигантски интерес. Спя малко. Сънувам цветно. И ставам в колкото си искам.
/Споделете как сънувате - в черно-бяло или в цвят, ще ми бъде интересно?/
Сънят е зареждане на звездното тяло с енергия и любов.

2. Музиката: Обожавам Бетовен и Моцарт. Обичам Бах. Свирила съм на цигулка, пиано, акордеон и хармоника и пея като змей на няколко езика. Чупя безогледно чинии и чаши когато се веселя. Танцът - Изкуството на Мига е един от любимите ми Летежи.

3. Щастието: Имам Таланта да бъда щастлива! - това е лесно когато си Алхимик на собственото си можене и изповядваш три важни Принципа в житейските си казуси: 1. "Немо дат кве нон хабет!" /Не можеш да дадеш това, което нямаш. - Благодаря ти, скъпи адв. Ранков!/; 2. "Омниа меа мекум порто." /Всичко свое нося в себе си./ - Благодаря ти Атанас Кос!; 3. "Патетиката на крилата е фалшива поезия на етажа на гъсеницата" - Благодаря ти Ц. Етрополски! 

 4. Моето Дао дъ Дзин /Път и Постигане/ е плод на принципа "Нон схоле, сет вите дисцимус." /Ние учим не за училището, а за живота. И всичкото познание – от най-различни казуси през всякакви геодинамики, стигна до каузалността да разплитам универсалиите с философщини и поетика.

Обичам си всички образования и професии, защото са ме водили в поприща, в които работя с любов и радост, носещи голямо удовлетворение, свързано с потребностите и Радостта на другите. 
Свързващото звено е Земята.

5. Срещата със Смъртта /знам какво ми каза с твоята кома Аме!/ ми преподреди приоритетите. Споменавам я в този смисъл на въз-качване в други ценностни небета, в които земното ти става даденост, но не необходимост.
Тленното не ти е критерий за нищо, а материалното не те мотивира. Напълно осъзнаваш, че богатството е състояние на Духа.  
И както казваше един приятел "Продължавай да Обичаш Наивняка, в себе си!" Продължавам. И се сближавам с детето в другите. 

6. Чувствопознанието: Безкрайно богата съм! И всеки ден крещя Оскар Уайлд „Кой е беден ако е обичан?”
Имам силни, почти експанзивни екстравертни реакции и дълбоки интровертни чувства. Притежавам умопомрачително чувство за справедливост и когато някой го накърни с безчестие, предателство или злонамерена лъжовност ставам Марсова, режа и хвърлям. Иначе съм любвеобилно стечение на добронамерени обстоятелства от вятър, огън и вода.

Виждам прекрасно, че съм център само на собствената си вселена и съм напълно убедена, че животът ни /нашият и на другите/ е плод на непрекъснати лични Избори и всяко нещоправене е проекция на собствената ни етичност и естетика. Емпатията е втората ми природа.

7. Поезия и Слово: Зная, че словото освен протократ на Духовното е и Път към Истината и Любовта, че е плод на стари опитности и носител на енергийни измерения. То е Божествената вибрация вложена във всички нас и може да сътворява светове. Поезията е формата на живота, останалото... са  функциите му.
Имам 3 неотменими поетични принципа: не участвам в конкурси, не публикувам във вестници, не правя книго-представяния никъде. 
Първия си стих написах на 6 годинки докато се учех да пиша. Казва се "Лястовица" и звучи така:

Хубавица чернокрила над града ни прелетя
свежест пролетна и сила вля на полските цветя.
с човчицата си чевръста тя гнездо измайстори
и с премяна мека, пъстра бързо вътре подреди.
и т.н.

Осъзнавам, че ПреЖивяното Чувствопознание е заключено в ръцете на Любимия.
Харесвам малък брой поети и дълбоко вярвам, че само Голям човек може да е голям Поет.

И понеже 15 /бидейки числото на МАГьосника/ ме ограничава в изреждането, моля всички блогъри, в чиито къщички надниквам, да знаят, че са Чудесни хора, които имат светулки от сърцето ми! 

Абсолютно любими мистериОз-и:

1. Отпленяването невъзможно! 

2.Пътуване в Себе си

3. Отвъд очите на дуалността

4. Реперкусии на Мъдростта 

5. Чудното ми Алтерего

6.  Онтоструктура на Същността

7. Просветленото СъзнаНие

8. Музикалният Планинец

9. Вглъбена Нежност

10. Сакрален Лотос

11. ЕкцеХомо

12. Размисъл за Всичко

13. Дъх от Огън

14. Медресе на хумора 

15. Мъдрата Дъга

Обичам светещи и харизматични хора, с одухотворена емоционалност и честни до кости.

И знаете ли... Паскал е от онези Личности, формиращи други големи личности. И както на 16 години, през 17 век, формулира една от важните теореми на проективната геометрия, така по-късно с мисленето и сътвореното си повлиява на умове като Борхес, Достоевски, Киркегор, Лафайет, Ларошфуко и др. фантастични творци, учени и философи. Затова бъдете Мислещи тръстики /по Паскал/, за всичко си питайте Сърцето и помнете, че... „Сърцето има доводи, които разумът не познава.”

 

*Из книгите на влюбената.

Ти не си дете, но все пак си някакво 'индиго'. Схващаш ли ми мисълта? Утре, уфф - днес пак ще го прочета, защото утрото е по мъдро от вечерта.

Прекрасно е!Направо си е време,да пуснеш и втора книга с необикновените ти прозрения!:)))

Хаааа, Акварис твърди, че съм Кристал. Разберете си преди да ви кажа, че съм Големия наратив на завръщането... към Себе си.

Само това ми липсва - синя пролука в прозаичната мотивация! ;)))
Виж ако ми проблесне някой консеквент, причиняващ онова "Буффф!", ехеее... какви ДЕЛудности мога да ги свърша, а и както беше казал някой "не ми харесва да ме лъжат, но вече съм уморена от истината..."

Кристалната ти същност,не е за в кюшето...!:)))

Защо чета и си мисля ,че не ми казваш неща които да не знам ,а аз не те познавам:))
Много добре си ги представила всичките тези 7 неща ,които те правят уникална .Пишеш разкошно и трябва наистина да продължиш,но тук така те ласкаят ,че може и многооооо да се възгордееш!:)))
Спокойна нощ и красиви цветни сънища!

Ееехейй, сега ще кажеш, че и "Лястовицата" си ми чела или пък Пулът за земетресение? ;)))
Няма как да се възгордея, защото съм оперирана от суета още в невръстна възраст, поради задълбочен експириънс. :)))
Цветно сънуваш значи!
Не се бой за мен. Знаем, че хората, които четат поезия гледат в душата на пишещия. А някои Я и Виждат.

PS Към 7 - Поезия и слово, дописах в твоя чест два реда.

Интересна си и аз обичам да надниквам в къщички ни мислещи тръстики като теб. Поздрави и лека-сънувай цветно.

Memento vivere!

Помня всичко що е Mirabile dictu! ;)))

Заздрачих се
от здрача.
Закопнях
от копнежи.
Зазвънях
от звънчетата
в друга душа.
Непремрежено
мрежих
на очите безкрая.
С тази тайна надежда
пих на екс любовта.

http://www.youtube.com/watch?v=CPK2ekQoNDM

Бях Себе си

Аз съм мислеща тръстика /на Паскал/.
Заради мен Буратино е с дълъг нос.
Пак за мен е разказвал мистикът Дедал.
Аз пях на Орфей с ритъм бос.
Аз бях Брадоква, влъхва и Калоян.
Аз съм вода оживена от огън.
Погледа съм прикован
на всичките твои „сбогом”.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/05/11/biah-sebe-si.191415

Споделям някои от твоите виждания... Блез Паскал е сред любимите ми философи - с неговите относителности /Човекът е нищо в сравнение с всичкото и всичко в сравнение с нищото/... Твоята виталност ми напомня за Алексис Зорбас...

и ти пожелавам много дарове. За сънищата много пъти съм се чудила на въпроса "цветни или не'', как може човек да си зададе такъв автоаналитичен въпрос докато сънува "в цвят ли ми е съня"... чудила съм се... Мога да кажа, че сънищата ги знам като реални някакви, тогава не мисля за цветовете :) Но в относителната си будност работя с тях и си мисля, че когато някой им обръща специално внимание в сънуването си, вероятно трябва да прави живопис с какъвто и да е успех, докато не спи, просто за себе си.

но някак си не съм ги ОСЪЗНАВАЛ до степен на детайли.И когато има правелното ОСВЕТЛЕНИЕ , заблестява ЗНАЧИМОТО. Задавам си въпроса, дали "ОТЛОЖЕНОТО МЪЛЧАНИЕ" поело дълбоко "ДЪХЪТ ОТ ОГЪНЯ" ще попречи на "ПЛЕНЯВАНЕТО НЕВЪЗМОЖНО" тогава как ИМПЛОЗИЯТА на " ПЪТУВАНЕТО В СЕБЕ СИ" прегърнал "МУЗИКАЛНИЯТ ПЛАНИНЕЦ" ще прескочат "ДУАЛНОСТА" . Любим приом ми е "МЕДРЕСАТА НА ХУМОРА" да участва в общото "СъзнаНие" ..С дълбоко уважение. Ник.

Обичам умниците-енциклопедисти! От Паскал, през Юнг до Уилбър.
Една от най-великите мисли за Бог и вярата е на Паскал: "В какви ли невероятности трябва невярващите да вярват, за да си останат невярващи!"

А Зорба и Буда са се наместили на върха на почти всичките ми мисли и то в бурен танц. ;)))
Нали знаеш, че Казандзакис е един от любимите ми писатели? И често го следвам. Например една от квинтесенциите на "Алексис Зорбас" - "Разпасвай си пояса и тръгвай да търсиш неприятностите" ми е ежедневно верую. ;)))

Ние сме Любов, както писах преди, и е прекрасно да си го припомняме по такъв красив начин!

Ооо, както са рекли и Кейси, и Кастанеда, Сънят е още един начин да подредиш света си. Особено ако е Провиденциален.

Някак бавно излязох от тялото
и душата ми хукна навън.
Чувствах някаква тягостна зрялост.
И копнеж по най-будния сън.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/11/kapan-za-synishta.618638

"Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората... А и на животните, защото и те сънуват." Х. Борхес

Отпленяването невъзможно! ;)))
Целия този свят е безграничен сам по себе си, а хората могат да се възприемат и като светещо-бродещи Сънища.
Както казваше една древната китайска поговорка, че "на едно и също легло сънуваш различни сънища", така и в различните хора можеш по различни начини, да откриваш себе си.
Айнщайн ролучил от Създателят насън Теорията на относителността.
Повечето от изобретенията си Леонардо също получил чрез сънищата си.
Да не говорим за пророческите сънища на светците.
Може пък Животът да е един малко по-дълът Сън? ;)))

аз казвала ли съм ти, че понякога надниквам тук с онази странна смесица от удивление и лек страх, породена от смайващата ни подобност?

Записвам сънищата си в голям тефтер от близо 15 години насам - всеки образ, символ, чувство и асоциации, които са ми донесли. Цветни са, когато у мен е монохромно и обратно, сякаш за да ми покажат алтернативен свят, възможност и мисъл. Пазят ме, показват ми, зареждат ме, отрезвяват ме - според онова, от което има нужда човешката сложност.

За щастието като творчество, магия и чук "на майстор художник в ръцете", сме говорили и преди и сме "заковали" смайващо общи принципи. Харесва ми и това, че още една моя любимост, обозначен под номер 14 тук, е свързан със земята - да ви бях избирала умишлено, нямаше да съумея да ви намеря.:)))

Любов Сме. И космични любовни обятия.

Режеше на малки човечета залеза.
Бъркаше в мене и вадеше лятото.
Помня как тръпнех от думите палещи,
как изтънявах от нежни обятия.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/02/10/liubovni-obiatiia.683144

Казвала си ми, но игнорирай страха. Той е хибридна категория чувство /нещо като хибридните изкуства - икебана, калиграфия... зависи от собствения ни краснопис и естетика/. Ние се раждаме безкрайно смели. Чудно е да живееш гол откъмто страхове и само по удивление. :)))
Едно от задължителните неща за имане на този свят, е Дневникът за сънища. Браво на теб!
Какво мислиш за Джош Кехоу?
До миналото лято събирах сънищата на велики исторически личности и се удивих колко огромен брой от тях са получавали важните си послания и открития насън.
Вещият сън на Свети Августин, полифазните сънища, енергийната бодрост на сънуването, сънищата изпратени от небето, сънят на Анри IV, сънищата на Данте, Декарт, Достоевски, на фон Гуден и Гарибалди, на Фройд, на Александър Македонски, на Цезар, на Карл Велики, на Линкълн, на Тутмос, на Йосиф, на Яков, на Дюрер, на свети Франциск Азиски и свети Джовани Боско, на Сократ, Наполеон и Бетовен, Джеймс Уотсън, д-р Бантинг и Елиас Хол...

Духовният чук е важен атрибут за изчукване-то на правилен свят. ;)))
Говорили сме, но то няма обговаряне.
Не знаех, че Любимост 14 е свързан със Земята, затова пък ти не знаеш, че Любимост 2, също.
http://sever.blog.bg/izkustvo/2009/06/03/avtorite-na-kachestvenoto-kolichestvo-sa-genii.343787

се придвижваме по недостижими маршрути в съня си, но с определени практики, а Борхес, да, си е реален сънувач най-вероятно. Миналата година ми бе белязана от документалния филм на Херцог"Пещерата на изгубените сънища", чрез който придобих крайна увереност в това, което вярвах отдавна, че творенето е това, което човеците са правили преди всичко, оцеляването е станало благодарение на това будно сънуващо-свирещо-пеещо-рисуващо състояние. Впрочем не съм още наясно в кой момент се е появило словото, някак последващо е всички тези неща явно.

Хехе, мен може да ме цаниш за очевидец. Забравила си да кажеш, че като не пишеше и не свиреше на цигулка, млатеше момчетата, биеше ги на покер и караше мотор с рокля. Знайм ти и кътните зъбки ама айде да не те излагам, че от малка си си откачалка. ;)

PS Друг път ще ти изтропам критиката, че мен ме няма в петнайсетте готини горе. ;)

Може да стане едно прекрасно мистично-поетично четиво, щом е написано от теб.
Хареса ми да се гмурна в твоите тайни тук, но се почувствах в свои води. Не предполагах, че така добре те познавам.
http://www.youtube.com/watch?v=9TWckPbKWsE&feature=player_embedded

... бЕгай да си играеш! ;)))
Главата ти е като географска карта, remember?

PS Компенсирам с песен:
http://www.youtube.com/watch?v=DJNzmNB48no&feature=related

Хеее, кеффф, Вернер Херцог и Вим Вендърс са ми любимите немски гиганти в киното цузамен барабар с всичките си невъзможни герои с луди мечти и странни таланти, късометражни, дългометражни, документални фицпатрии. Напоследък знаеш ли как изяждам наново старото кино с голямата лъжица? А що се отнася до Кастанеда /изчела съм всичко що има издадено и неиздадено от него и то отдавна/ той освен с магьосническите техники /спомням си ходенето по стени и тавани, както и разместването на предмети из сънищата/, любимия ми негов дон Хенаро /Хуан ми е второстепенен/, ще си остане първенски най-вече с халюциногенните гъби, което веднага ми напомня странната книга на Ланчестър „Дългът към удоволствието”, гдето престъплението се преплиташе с изящни кулинарни феерии. Още помня колко възмутено-възхитена бях от палавите инвенции, блестящото чувство за хумор и купищата шантавелности, както и от безпардонната извратеност на един опасен ум, запленен от вкусното. Ако ти е интересно хвърли й едно око. Някъде из блога си бях писала за тази кримка-рецептурник, че това си е един сюрреалистично съшит сюжет, сякаш поетика на сладокусното потапяне в удоволствието на зашеметяваща поредица от биографични случвания с привкус на кулинарни феерии, от ризоматични и фрагменарни усещания до сливане с обплаването и обследването на морето на приключенията на един опасен ум със самозахранваща се философска изповедност. Стратегическа игра на преживяното минало с предстоящата кримка на безделничеството, превърнато в апогей на овкусената с тънка ирония гозба, наречена Живот. Еха! ;)))

Бавно се случва тази книга, но все някой ден... :)))
Първо трябва да я изживея докрай. Писането е лесно.
Мерси за Песента! Черпя едни Литнали сънища:

Сънувах се – Холи Голайтли, на приказни храмове жрец,
Гаврош от Козети разхайтен, листенце от трънен венец.
Сънувах се – кърваво вино, русалкова песен с моряк,
летящи кинжали невинност и грохотен плач на дивак.

Сънувах се – Трея на Уилбър, свещенна - в реката Йордан,
политнала делва със вино, отломка от твоя олтар.
Събудена ахнах от скитане. Косите ми книга и танц.
Днес искам от сънища литнали цигулка да съм на Сен Санс.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/09/25/litnali-synishta.237468

и за да можеш да твориш, трябва да се интересуваш от всичко - не са изненада твоите 7 точки, но е много приятно да ги видиш и разпознаеш в твореца:)))

А и като видях "дълг", то си е наложително... ;) И аз си падам по дон Хенаро, нали е артист, че как!

Земята като планета, като живо същество, като синьо мънисто, като Геоид, като местообиталище или уютен Дом, като геология и геодинамика, като всичко, което ни гравитира. ;)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/04/22/zemia.325613

Хахахахх, виждаш ли! А аз я грабнах като видях "Удоволствие". Една от странните книги, които съм чела.
Критиката: "... англичанинът на неопределена възраст и с благородно потекло, бидейки голям гастроном, отличен разказвач, сластолюбец с безупречен вкус и невероятна ерудиция е напълно луд, а историята му, разказана през призмата на онази основна и висша човешка страст – любовта към изтънчено приготвената храна, - е истински литературен деликатес за хората с чувствително небце и вкус към по-изисканите неща в живота." /Ричард Бостън, "Гардиън"/
Помня, че в "Индепендънт" по онова време я бяха нарекли Книга на десетилетието и най-стряскащо-интелигентната шеметност.

Пълна е с гастрономическо-метафизически разсъждения и спекулации, любопитни исторически обходи и въобще амалгама от ерудираност и забавление, от знание и игра никак лесна за забъркване. ;)))

духовно-душевно поетическо (само)разголване в цялата си светлина изкристализира твоята можещо-обичаща Същност! Споделеното от теб напълно е в съ-звучие с максимата на оня заклет немски романтик:,,И все пак поетично живее човекът!''

Привет, Гениално Създание,
Ти раздвижваш с посланията и откровенията в блога си духовете на тези, които в душата си носят светулки от сърцето Ти. Този път обаче в комбинация с репликите си към коментариите на приятелите Ти направо им ги експлоадира!
Такова сложно провеждане на гласовете и темите в сегашния Ти постинг знам само в едно музикално произведение - при Моцарт във финала на неговата Симфония "Юпитер" К 551. Той провежда в него три тригласни теми, а след това трите теми сплита в три гласа. И до днес се спори, фуга ли е тази част или не. А Моцарт от Висините сигурно се радва като дете - толкова млад е починал!- виждайки, че е раздвижил духовете на обичащите го на Земята. В търсенето по него, те ще открият и други произведения и автори, а с тази красота в душите си те ще са по-богати.
Ти постигаш това от Тук!
Подобен по сложност е и Твят постинг. В него има проведени седем теми, но без разработка. Трябва доста пъти да се прочете постингът, но и това едва ли ще е достатъчно, за да се разбере той.
Тъй като споменаваш в постинга си и Моцарт и Бетховен и казваш, че си свирила и на цигулка - специален поздрав за Теб: третата част от Струнен квартет на Моцарт К 464 и втората част от Струнен квартет опус 127 на Бетховен. Моцарт е на 28 години, Бетховен - на 56, но продължава да се учи от Моцарт.
Доста изненадващо е, когато човек слуша тези две части. Все едно - отиваш на планина, но вместо да се изкачиш на висок връх, спускаш се в дълбок понор...
МП

Разкривай се . Когато се отваряш за другите , сякаш по- добре разбираш себе си ( при мен винаги е било така ). Дължи се пак на светлината , навлязла през отворената врата.
Любима мисъл на Helen Schucman : "Учейки другите , учим себе си ".
Предавайки урока , който е узрял в сърцето ни и сме готови да споделим с другите , незабавно ни връща отговорите , които отдавна търпеливо чакаме за себе си . Двете страни на една и съща монета. Това е нашата награда и е справедливо да е така.
А колкото до сънищата , непременно ми прати книгата, когато излезе от печат. И аз вярвам , че всички велики откровения са дошли в сънно ( за някои ) или , в състояния подобни на мистичен транс , които са ( както спомена ) "най - будните "ни състояния .
Хареса ми всичко от твойта " магьосна " Седмица !
Всичките ти избори са там , където е сърцето ти и така трябва да бъде .
Прегърнал съм небето ти , Дела и най - искрено ти се радвам ! :)))

изумрудено крещящ
храм блестящ
талант искрящ
скрижал трещящ...:)))))))

Качак, ти си много странна смесица от горящ дракон с водна риза и поради това си се насмукал с всички Изумрудени скрижали по света и у нас /независимо от Тот/, обаче като слагаш коня пред каруцата и се оставяш да бъдеш Неразбран, какъв е Смисълът от Път, който изпомпва наратива на Карпе Дием и го превръща в искрящо сбъдване само когато е о`масовен?
Да си добър е щастие! Стой си такъв! Всички знаем, че най-правилната линия на поведение може да се види само в ретроспективен план. Затова си я следвай. :)))

Коста, сегашният свят е натрупани картини от всички времена и който има очи ги Вижда и се просветлява. Другите просто гледат и разсъждават. Всичко е тук и готово за нас, за да ни сътвори, премине през душите ни и да се остави да го предадем на света през себе си – виждането е дадено на всеки, но не всеки избира провиденцията на Истината. Истината е най-трудното нещо на този свят, макар и най-достъпното.
Светът е най-красивото ни имане от целунати делфини, Кембрийската експлозия, страстна обмяна на ДНК, австралопитека превръщащ се в Homo, маите и ацтеките, Египет и митологиите на толкова повтарящи се народи през Времето, континенталният дрейф днес и куповете от галактики... Същото е и при хората ако съблечем метафората от земната й древна дреха. :)))
Има няколко извора, от които трябва да пием – от този на Любовта, от този на Смъртта и от този на Възкресението. Първият ни създава вечни, вторият ни го доказва, а третият е Осъзнатото Просветление, което достигаме след катарзиса в огъня.
Нали помниш онзи ни разговор за звездите, назряването им, самозапалването и смъртта? При хората е подобно. Само ако се самозапалиш отвътре можеш да гориш навън.
Според Тард и Гурджиев „повечето хора спят - от духовна гледна точка. Такива хора представляват потопени в транс автомати, които се управляват от механическите навици на мисленето, възприемането и поведението си.”
Благодаря ти за струнните квартети на Бетовен и Моцарт – фантастични са! Не случайно винаги ги подреждам така в обичането си. Не защото, както често се случва и в живота, Ученикът е надминал Учителя си, а защото Бетовен е по-близо до собствения ми темперамент.
Често съм мислила върху върху философията на гениалният Моцартов Реквием и това, че е композирал своето предчувствие за Смърт. И бидейки Посланик на небесата, както го нарича Бердяев, прекрачва, надвниквайки в Отвъдното, този свят и още приживе ни предава красотата и мощтта на Смъртта, която всъщност е само Портал към по-красивото ни съществуване в Космичния гоблен на душите.
Ако повече хора се замисляха над и извън едно-пласта Земна, делнична реалност, щяха да живеят по-пълноценно. Какъв е зорът да оцелееш ако не си узнал Първозданната Празнота, която е Безмерна Пълнота. В тази връзка "Всяко учение е вярно за това, което утвърждава, и погрешно за това, което отрича или изключва.", затова Творчеството е Белолястовичието, което ни осмисля До Дълбини.

Джош, трудно е да се разлиствам сама. По-лесно е някой да се навдигне и да надзърне в мен. Ти го сторваш всеки път! :)))
И преди съм казвала, че Привличането и Приличането между хората е удивителен акт на споделена еднаквост към възприятийните моженици да уловим вселената по сроден начин. Много животи са търкали камъчето за да го търкулнат... и камбанката да подскаже за госта отвън.
И само "влез" да помислиш.

Адриане, ако си чел „Среднощен пир на любовта” на Турние, си представи Просякът на звезди - седнал на мост в Калкута и протегнал ръка към небето. Ей в тази картина мога да намеря почти целия земен смисъл на съществуването ни! :)))
Книгата за сънищата се пише сама като преживелица, но кога ще види хартиен свят та да се разхожда, е незнайно. Има разни усилия по трасето й, което я прави бавна. Близо година чаках един мъдрец-преводач, говорещ пърфект 7 езика, защото си трябва и успоредно владеене на старите мъдрости като квинтесенция на Сънуването.
Приемам и с днешна дата, за истинно твърдението на Лайбниц че това тук е “най-добрият от всички възможни светове” и затова броденето насън и наяве си е истинска наслада за сетивата и извъсетивността.

То поетичния ти и чувствен свят е отражение на случващото се в Машината на времето...Поздравления за прекрасното и съдържателно есе!

На една красива и волна душа, надарена с мъдрост и прозрение за философията на нещата. Изключително удоволствие е, човек да следва полета на духа ти!