Комфорта на мълчанието рядко те прикрива.
Родени от прозрачия, душите се провиждат.
Гранично на епоха дребнотемието скрива
раните на тези с нас, които се обиждат. 

Смаяни от възроденото фениксово чудо,
ставаме орисници в съдбата си човешка.
Лягаме с надеждите, с вярата се будим.
Искаме да утолим душа с всичките си грешки. 

Малко закъснели сме в смисъла понятен
как да заличим мига, давещ ни надолу.
Искали сме трудното, за да е обятие.
В пътя от възможности, изборът е солов.

...na kartinkata, sigurno ti, milaaa.. Vedrata Nebesna. ))))

Веднъж и ти да си права в своята кривост... относно последните си две думи. ;)))))
Иначе това, че съм с червена коса е само в твоята глава и в бъгнатите мозъци на подлогите ти плевенска и хисарски.

Картината е на Атин! Безпрекословно надарен от Бог художник със съвършен усет за форма и перспектива. :)))

винаги ми е комфортно да те чета.
Някои бълват червени фонтани, а аз съм с тъмно червена коса и хич не ми е зле.
Браво за творбата!