Той развя свойте стъпки, нахлувайки в двора.
Разцъфтя се неземно всяко цвете след него.
И поникна любов по-висока от бора.
Прероди се тревата в този свят непотребен. 

Разрази се вихрушка в сърцето ми силно.
Всяко куче разлая до вярност гората.
Той се втурна към мен и любовно ме милна.
По косите ми с пръсти разроши пак вятъра. 

И днес, след години, потръпвам от нежност,
когато надникна в очите любими,
когато усмивка ме гали копнежно,
разляла в живота ни стихове сини.

Винаги влюбена!

Дай Боже всекуму! ;)))))))
Ако имаш Любов имаш Всичко, ако ли нямаш е все едно какво друго имаш!
Факт неоспорим.

ГРОЗНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ "ДОКАТО СМЪРТТА НИ РАЗДЕЛИ!"
ВСЕ ПАК ВЛИЗА В СИЛА И КАКВО ТОГАВА?! А?!

Смъртта е само Портал между световете. А умирането е само на тленното тяло. Духът е вечен. Смъртта е явление ясно априори. От раждането вървим към нея.
Хората ги разделят доста по-ужасни неща.
Говорим за хората в семейни, духовни или приятелски отношения, т.е. изпитващите ерос, агапе и фили. Напр. предателство, измама, подлост, лицемерие, меркантилност, използвачество и др.
Изключение прави само една любов - сторге. Това е любовта между майката и детето.