Не събирай перата ми тънки по пътя! Избистрям се.
Долетях в твоя свят и събудих те с ласки изгубени,
за да дъхна от своята обич към тебе лъчистото,
осиявано чудо да срещнем крилата си влюбени.

Изваляваше слънцето своите трепети искрени
в думи, пили от извора синя магия и биле,
от които се раждаха дивни потоци от истини
и небето пируваше с облаци гръмки от сила.

Пророкувах ти ехото, шепнех в мънистени думи
как сърцето припява с луната над твоята прежност.
И отпивах от болката, ляла в сърцето куршуми
в самотата ти мъжка, отгледала в мен мъдра нежност.

красота, голяма красота.

Благодаря!
И аз си го обичам този стих.
Съкровен ми е. :)))