Този залив обветрен от обич голяма
е в сърцето ми спомен за тази любовност,
от която в живота завръщане няма,

Морето е въздишката на есен,
която щедро с багрите твори.
Седя на хълма. Блика в мене песен.

Барокът е мойта епоха! Два века възход в красота.
Хармония в няколко скока над човешката суета.
Картини божествено-чудни. И музика с ангелски глас.

Доста апофтегми* скитат в речта ти.
Сигурно имаш в теб опитност стара
как да отключиш потока в съдбата,

 
Родена съм с безкрайната възможност
да правя радост, сбъдвайки мечти.