Юни е! Хлябът се рони от житните вопли.
Пеят в гнездата си птиците. Топло е.
Веят коси с аромат лавандули.

Птиците са нежната ни песен.
В космоса са поривът благат.
С тях цветята раждат своя есен.

Поискаш ли да бъдеш мой – бъди!
През флейтата на нощ незабравима,
през блясъка на моите очи,

На фона на здрачни лагуни,
на диви клисури с цветя,
на сребреещо пълнолуние,

Всички песни и стихове са написани само за нас.
И морето ни, синьото, е създадено в този екстаз
на любовни вълни, на копнеж по стаените истини,