Доста апофтегми* скитат в речта ти.
Сигурно имаш в теб опитност стара
как да отключиш потока в съдбата,

 
Родена съм с безкрайната възможност
да правя радост, сбъдвайки мечти.

Небето се отприщи непокорно,
порязано до кост от гръмотевици.
Изчезна всяка птица, а отгоре

Морето приласкава в свойта длан
обичащите хора и делфини.
Когато съм в прегръдките му знам,

 Той се взаимопрониква с нейната идентичност.
Тя го с любов предизвиква. И стават си всичко.
Той не е виждал такава… жена от нежност и сила.