На Уилбър в тънкото перо завърза собствените мисли.
И не че си без потекло, но изостави се орисан
на моята стиховна глъч, с която все те обговарях
като вълна, мечта и лъч в небесния ни звън китарен. 

За мен ти бе Жоан Миро - рисуващият думи в стихове.
От Рафаело взе крило. От вярващите - куп реликви.
От Езра Паунд взе любов с „онази нежност до насита”.
И ми поднесе в миг света, из който дълго ще те скитам. 

За мен ще си останеш стон от недокосната камбана,
която оехтя озона, досежно нашата нирвана.
На Моцарт в скършения лист ще те пропявам с моя нота.
И през живота ми лъчист оставаш моята Голгота.

много хубаво и възвишено стихотворение.

Хубава, умна и преди всичко скромна, хехе
Благодаря!
И аз те поздравявам така:
Така се чувствам и живея - прекрасна Слънчева жена.
През истините си прохождам и нося слънце в мъдростта.
Душите ви прегръщам с обич. И капкоросна с меден цвят
докосваща сърца, все повече разливам свойта благодат.

Благодаря!
Реверанс... за добрите думи.