Докато тичам по зелени друмища,
Докато качвам стръмните пътеки,
Ме навестяват преживени сънища
Че бил съм и ще бъда тук навеки.
И ще ми се от диво безпристрастие
Да опрощавам бездуховни бездни ...
Благодаря за миговете щастие
Докато сричам твоите поезии ...
                  Евгени Марков -  http://evrazol.blog.bg/
  
                                                                 
За тъжните помисли, плачещи думи,
за някоя нова и дълга тъга,
за сънища, спомени, кратко бездумие,
за мои огньове, за твоя сълза
ще бродя до края на космоса ветрен,
ще помня омаята, нежните дни,
ще имам от кладата шепата пепел,
ще имаш от пътя ми ведрите дни.
Тогава усмивка през теб ще полегне.
През мен онзи вятър за миг ще поспре.
И само чудакът за път ще се стегне,
пътувайки в своето сетно небе.

ЛИ СИ ТАКА , ЧУСТВИТЕЛНА ?

Да бъдем чудаци!!!

Питай трепетликата!

Но песента си е гъста чудесия!
Тук няколко човека я танцуват като пумпали - огромни, космически, въртящи се кръговратности.

АКО , ТЕ ПОГЛЕДНА В ОЧИТЕ , ДА ЛИ ЩЕ ТЕ РАЗВЕЯ КАТО , ВЯТЪТА .

Безкрайна е щедроста с която ни даряваш красота! Благодаря!

... защото Красотата е в теб!

Сияйна си...

животът ни се гради от спомени! Безгранична свобода ;-)))

"Тогава усмивка през теб ще полегне.
През мен онзи вятър за миг ще поспре."

Сияйностите ни са отвътре, но издайнически се разпростират и навън.

Усмивка. Като глухарчево хвърчило след вятъра.

Да пътуваш в себе си е чудатост, с която не всеки се справя. Да се търсиш и откриваш, сред минало и сред бъдеще, сред тъгата и сред полета...нужно е богатство, вътрешно, нужно е и умението да се обичаш. Това, че си отново прелест го знаеш, това, че не само аз го виждам - също! :)))

777 - кучето! ;) :)))

А за кучето...Не стига, че тази порода е компромис за мен и пак ми не го дава доброволно! Нали го знаеш какъв чешит е... Казановата му с казанова! ;)))

Богато пътешествие ще имаш:)))

Отдавна не бях чела нещо толкова прекрасно! :))

"Винаги съм казвала, че Пътят е Избор и по-важно е Пътуването! "

Това ти изказване не веднъж съм го гледала под лупа, още първия път, когато го прочетох.Беше под мой коментар при теб, като отговор. Запомних мисълта ти и не веднъж се връщах към нея. зная чистотата, с която си я казала! Зная и това, което си визирала, но се замислих, че тя със същата сила важи и за калните пътища... и че там думичката "по-важно" е в епогея на силата си :( Кое ли кара хората от калните пътища Изборът им да не се осланя от ведрия повей? Те поглеждат ли към себе си, е себе си? Ти дори и нещо да те засегне, ще се пречистиш чрез мислите си, чрез същноста си. А те чрез какво? Как ли се живее във вечер мрак?

... че ти буди прекрасностите! :)))

но това ми хареса :))

Мракът очевидно им е същност и някои от тях вероятно не го осъзнават, за да го чистят чрез светлина.
Това са въпросни Универсалии, но като цяло светът е недуален и в тази връзка злото е нееволюирало добро.
Единствена Любовта може да осветли цял един живот!

Казвам по случайност не напразно. Може да се заблуди в чувства, но не може да ги запази. Огънят е красив във възвишеното си горене, но в казана...там е пагубен! И любовта, колкото и силно чувство да е, си тръгва без спомена или поне без желание за спомен. Казва се, че във всеки човек има по нещо добро, но аз си мисля, че не това е водещото. Май колко зло има в него е доста по определящото...

Може да си любознателно Любопитство? ;)))

... няма нищо общо с темата за хората на мрака /не ми се говори за тях, много ми е светло сега/.

Момент ще ти го копирам.

Смирявам се

Когато черно слънце ме затули
и хоризонта си отхапе от посоките,
когато с пустотата съм забулена,
а погледа рисува цветнооко,

когато съм пречупила агонии
с прекрехкото стъбло на лунно цвете,
когато през живота си догонвам,
не теб, а вярата в поета,

тогава ще ме срещат петолиния,
изваяли косите ми с наслада,
тогава ще съм огнената линия,
която ще гори у теб – на кладата.

И вятър ще гризе дъга в подмолите
на времето пречупило си кръста,
защото любовта ми е измолена
от ноктите съдбовни за насъщния.

Тогава ще си мой за вековечности.
Дъхът ти ще изгаря с всеки вопъл.
А моята безпаметност - човечната,
ще се смири до изворния ропот.

Преди да се потопя в моя късно нощен час за наслада ще премина отново през тук, за да слея светлини и ги увелича до ослепителност... :)))))и след това... мммм, след това... ;)

Който си го може, си го случва!

Тук всеки може да намери себе си, ва пътува в себе си и не само...

Благодаря ти! Среднощни усмивки.

... на другия край на света, където светлината е гъста като сироп от малини. ;)))))

И друг път сме си говорили, че "лошият човек е като въглена - ако не те изгори, ще те очерни."
Имаше период, в който изследователствах няколко години сред много хора с един и същ въпрос, през различни ситуации и интервали време.
Въпросът беше: Кое от трите е вярно, според Теб: аз съм Бог, Бог е в мен или Бог е над мен.
После изследвах Сънищата на тези хора. ;))))))
Някой ден ще прочетеш... Интересно ми беше. Доста. Парадоксът на Общото... Но това е тема на друг разговор, а и аз съм другаде вече... ;)))

Този разговор все един ден няма да го пропуснем, макар че в тоз динамичен живот с непрекъснати случки кое по-напред :))
Че си другаде вече не се и съмнявам :)
А аз прелетях тук там из стиховете ти, че да отлетя "другаде" заредена и с част от твоята омая :), че утре ме чака един ден... не ми се мисли отсега :)))))))))
Целунати нощни вълшебства,Поезийо! :) Благодаря ти за удоволствието да прелитам по страниците на вълшебствата ти! :)

разлюляна Вселена...)))

те отвежда до Бог
и Вселената ти става дом

Съвършено вярно!

Влюбваш още по- силно в живота, приятелко!
Благодаря ти1