Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
22.10.2014 13:04 -
Лебедова песен
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 8054 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 04.11.2020 13:13
Прочетен: 8054 Коментари: 28 Гласове:
57
Последна промяна: 04.11.2020 13:13
Владееше клавишите на ероса. Жените бяха лебедова песен.
Отнасяше ги в семплата им верица. И всяка се сменяваше на есен.
Отключени чреслата му въздишаха след всяка фуста врътнала опашка,
стъкмила два-три лафа и прописала на някоя отвлечена бумашка.
Обичаше да бъде от придворните. Лакей, но не съвсем по правилата.
От дон Жуан копираше притворното. От Казанова – бързата разплата.
Щастлив ли бе? Да питаш е излишество. Жените все му падаха в краката.
И не защото тайно го въздишаха, а просто в тях го водеше съдбата.
Сега е стар и в спиращото време задъхано клавишите му спяха.
А беше време, ех, че славно време когато цветовете му обраха.
В момента съхне - чвор на нечий корен. Изпада от света като... излишен.
Жените му отдавна са придворни на нищото в най-земния му смисъл.
Отнасяше ги в семплата им верица. И всяка се сменяваше на есен.
Отключени чреслата му въздишаха след всяка фуста врътнала опашка,
стъкмила два-три лафа и прописала на някоя отвлечена бумашка.
Обичаше да бъде от придворните. Лакей, но не съвсем по правилата.
От дон Жуан копираше притворното. От Казанова – бързата разплата.
Щастлив ли бе? Да питаш е излишество. Жените все му падаха в краката.
И не защото тайно го въздишаха, а просто в тях го водеше съдбата.
Сега е стар и в спиращото време задъхано клавишите му спяха.
А беше време, ех, че славно време когато цветовете му обраха.
В момента съхне - чвор на нечий корен. Изпада от света като... излишен.
Жените му отдавна са придворни на нищото в най-земния му смисъл.
Следващ постинг
Предишен постинг
Хлъзгава и дълбока при опит за връщане обратно.
цитирайsestra написа:
Суетата :)
Хлъзгава и дълбока при опит за връщане обратно.
Хлъзгава и дълбока при опит за връщане обратно.
Именно. Невъзвратимост с лице на предателство. Суета на суетите!
Обичам разбирането ти!
https://www.youtube.com/watch?v=3x2ABSAMVno
Човекът е бил просто хоби! ;)
И хуманист.
Според един приятел, може ли човеколюб да е женомраз?! ;)
И аз съм хуманист. ;)))
И както казва Низами,
"Единствено магаретата се задоволяват само с храна и спане.
Ти си човек - обичай, влюби се дори и в котка.
Да се решиш на любов към котка
е по-добре отколкото да си самотен лъв.
А Саади пък беше казал:
Несвършил всичко, да умреш е срамно,
а със кервана без багаж — измамно…
цитирайИ хуманист.
Според един приятел, може ли човеколюб да е женомраз?! ;)
И аз съм хуманист. ;)))
И както казва Низами,
"Единствено магаретата се задоволяват само с храна и спане.
Ти си човек - обичай, влюби се дори и в котка.
Да се решиш на любов към котка
е по-добре отколкото да си самотен лъв.
А Саади пък беше казал:
Несвършил всичко, да умреш е срамно,
а със кервана без багаж — измамно…
Може да е изпята песен? Или стара песен на нов глас. ;)
цитирайкойто води към обреченост на самота и пустота...
да... връщането назад е почти невъзможно, по този път
любовта убива, предава, отмъщава... щастие ?!!
...Изпада от света като... излишен...
Тази "Лебедова песен" напомня поема, сонет, притча
в поетична форма, носи мъдри послания и дълбок смисъл.
Прекрасна творба, Дела !
цитирайда... връщането назад е почти невъзможно, по този път
любовта убива, предава, отмъщава... щастие ?!!
...Изпада от света като... излишен...
Тази "Лебедова песен" напомня поема, сонет, притча
в поетична форма, носи мъдри послания и дълбок смисъл.
Прекрасна творба, Дела !
blackpredator написа:
Ееее, ади сега
Човекът е бил просто хоби! ;)
И хуманист.
Според един приятел, може ли човеколюб да е женомраз?! ;)
И аз съм хуманист. ;)))
И както казва Низами,
"Единствено магаретата се задоволяват само с храна и спане.
Ти си човек - обичай, влюби се дори и в котка.
Да се решиш на любов към котка
е по-добре отколкото да си самотен лъв.
А Саади пък беше казал:
Несвършил всичко, да умреш е срамно,
а със кервана без багаж — измамно…
Човекът е бил просто хоби! ;)
И хуманист.
Според един приятел, може ли човеколюб да е женомраз?! ;)
И аз съм хуманист. ;)))
И както казва Низами,
"Единствено магаретата се задоволяват само с храна и спане.
Ти си човек - обичай, влюби се дори и в котка.
Да се решиш на любов към котка
е по-добре отколкото да си самотен лъв.
А Саади пък беше казал:
Несвършил всичко, да умреш е срамно,
а със кервана без багаж — измамно…
Хоби ли? ;)))
Ще опитам да ти отговоря с част от мой стих:
Вятърът в една самотна стая
от нежен миг възкръсна в тишина.
Аз чакам го в средата на безкрая
и зная, че без него съм сама.
А за влюбването граници няма - в момента съм влюбена в куче - малка нежна топка от обичливост. :)))
Пък Шекспир най-актуално е казал, относно горния ЛебедИн, следното:
"Каква е тази ужасяваща епоха, в която идиоти водят слепия?"
dum написа:
Може да е изпята песен? Или стара песен на нов глас. ;)
А може би и двете.
Хубаво е да се смеем над белезите, забравяйки раните, нали?
http://www.youtube.com/watch?v=55k9G6b3epE
stela50 написа:
Всъщност... един тъжен път на суета и бездуховност,
който води към обреченост на самота и пустота...
да... връщането назад е почти невъзможно, по този път
любовта убива, предава, отмъщава... щастие ?!!
...Изпада от света като... излишен...
Тази "Лебедова песен" напомня поема, сонет, притча
в поетична форма, носи мъдри послания и дълбок смисъл.
Прекрасна творба, Дела !
който води към обреченост на самота и пустота...
да... връщането назад е почти невъзможно, по този път
любовта убива, предава, отмъщава... щастие ?!!
...Изпада от света като... излишен...
Тази "Лебедова песен" напомня поема, сонет, притча
в поетична форма, носи мъдри послания и дълбок смисъл.
Прекрасна творба, Дела !
Казала си го пределно ясно и вярно. Трябва да прощаваме всичко когато обичаме, освен Предателството.
Прошката е акт на подарък към наранилия те, а забравата е подаръкът ни за самите нас.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/02/02/opustialo.677926
wonder написа:
А може би и двете.
Хубаво е да се смеем над белезите, забравяйки раните, нали?
http://www.youtube.com/watch?v=55k9G6b3epE
dum написа:
Може да е изпята песен? Или стара песен на нов глас. ;)
А може би и двете.
Хубаво е да се смеем над белезите, забравяйки раните, нали?
http://www.youtube.com/watch?v=55k9G6b3epE
Хубаво е. Здраво е. Мъдро е. И винаги е добре да се смеем!:)
marrta написа:
Хубаво е. Здраво е. Мъдро е. И винаги е добре да се смеем!:)
wonder написа:
А може би и двете.
Хубаво е да се смеем над белезите, забравяйки раните, нали?
http://www.youtube.com/watch?v=55k9G6b3epE
dum написа:
Може да е изпята песен? Или стара песен на нов глас. ;)
А може би и двете.
Хубаво е да се смеем над белезите, забравяйки раните, нали?
http://www.youtube.com/watch?v=55k9G6b3epE
Хубаво е. Здраво е. Мъдро е. И винаги е добре да се смеем!:)
А белезите са просто райета от щастия в клоунадата на живота. Драскотини по душата дали зарастват?
Най-важната ни връзка е със себе си.
И после следват други отношения.
Да си наясно с дивите си трепети
е по-велико дело от сношение
с природата на източника горен,
през който небесата ни ветруват,
от който суче земният ни корен
и на крилата с вярата будуваме.
Най-чистата ни връзка е със себе си.
И после с любовта дарила ближния
с богатството на силните ни хребети,
които с дух в земята си разнищваме.
Много интересно послание - откровено женско, малко тъжно, малко неудовлетворено и леко отмъстително и нравоучително. С времето всичко си отива - и младостта, и красотата, и силата, уменията и мъдростта - човек се връща "в нищото в най-земния му смисъл". Само истинските неща надживяват човека - безкористното добро, вярната любов, жертвата в името на другите - всички останали земни блага и придобивки са суета и се изгубват с човека. Все пак ми е тъжно за лирическия герой - стои пред нас този разтреперан от слабост старец и ние му припомняме ехидно и със заканителен пръст какъв е бил, колко неразумно и себично е живял:)))
Стихотворението е уникално и по изпълннение, и по внушения, които прави! Поздравления, Дела!
цитирайСтихотворението е уникално и по изпълннение, и по внушения, които прави! Поздравления, Дела!
donchevav написа:
Много интересно послание - откровено женско, малко тъжно, малко неудовлетворено и леко отмъстително и нравоучително. С времето всичко си отива - и младостта, и красотата, и силата, уменията и мъдростта - човек се връща "в нищото в най-земния му смисъл". Само истинските неща надживяват човека - безкористното добро, вярната любов, жертвата в името на другите - всички останали земни блага и придобивки са суета и се изгубват с човека. Все пак ми е тъжно за лирическия герой - стои пред нас този разтреперан от слабост старец и ние му припомняме ехидно и със заканителен пръст какъв е бил, колко неразумно и себично е живял:)))
Стихотворението е уникално и по изпълннение, и по внушения, които прави! Поздравления, Дела!
Стихотворението е уникално и по изпълннение, и по внушения, които прави! Поздравления, Дела!
Чудесно си ме разбрала. Единствено словосъчетанието "леко отмъстително" бих заменила със "силно разочароващо". Има такива хора...
Фокусирани над формата, безпардонни за таланта
брали корени изкормени от идеите шармантни
на безвкусното и чалгата, на попиващата грозност,
те се взирали фанфарно над „поезията” в проза.
Благодаря ти за тази космическа истина: "Само истинските неща надживяват човека - безкористното добро, вярната любов, жертвата в името на другите - всички останали земни блага и придобивки са суета и се изгубват с човека. "
marrta написа:
Хубаво е. Здраво е. Мъдро е. И винаги е добре да се смеем!:)
wonder написа:
А може би и двете.
Хубаво е да се смеем над белезите, забравяйки раните, нали?
http://www.youtube.com/watch?v=55k9G6b3epE
dum написа:
Може да е изпята песен? Или стара песен на нов глас. ;)
А може би и двете.
Хубаво е да се смеем над белезите, забравяйки раните, нали?
http://www.youtube.com/watch?v=55k9G6b3epE
Хубаво е. Здраво е. Мъдро е. И винаги е добре да се смеем!:)
Може направо да и кажеш ...наистина ли си отива...
повлечено от дъждовете
задърпано от ветровете
опърпано и кално
нажалено
като дете обидено на някого
провесило си отстрани крилата
опърничавото ни лято` ;)
Старостта като правило е нерадост, но блажени са онези старци, които има на какво да се засмеят, летейки из спомените си.:):))
https://www.youtube.com/watch?v=fOCsVRRnLpc
цитирайhttps://www.youtube.com/watch?v=fOCsVRRnLpc
Благодаря ти за ласкавия отговор на коментара ми. Не ми се иска да заменям словосъчетанията по този начин - мисля, че разбирам какво си искала да кажеш, щом отговаря на "силно разочароващо":))) Но моят прочит беше по-скоро за "ехидно удовлетворено", "скрито триумфиращо" ))))). И това би ми говорило повече за разминаването между очакване и реалност, отколкото степените на разочарование - те според мене са останали в миналото... А може би наистина не съм те разбрала - може би посланието на творбата действително е, че слабостта днес на тази развалина от някога неотразимия донжуан буди в теб силно разочарование? :)))
Хей, Дела Раи, не знам какво има в тази творба, но цял ден днес си я чета - много е особена, много е различна, така вълнува! Уникално произведение! Поздрави!
цитирайХей, Дела Раи, не знам какво има в тази творба, но цял ден днес си я чета - много е особена, много е различна, така вълнува! Уникално произведение! Поздрави!
tit написа:
виждаш ли как е минорно, когато няма пианист?!:)))
Старостта като правило е нерадост, но блажени са онези старци, които има на какво да се засмеят, летейки из спомените си.:):))
https://www.youtube.com/watch?v=fOCsVRRnLpc
Старостта като правило е нерадост, но блажени са онези старци, които има на какво да се засмеят, летейки из спомените си.:):))
https://www.youtube.com/watch?v=fOCsVRRnLpc
Така е, Тит, но пък не всеки е съгласен да слуша пианист, който свири фалшиво и руши хармонията в оркестъра, като дава инвенции за предателства на всички нива. Понякога тишината е за предпочитане.
Самият стих е писан отдавна /от книгата ми "Обожение" е - 2012 г./ и по интуитивно-уловени преди време, инвенции, че този човек рано или късно ще предаде Доверие, което е безценно. Провиденция е. Някакъв вид "спомен от бъдещето".
Хубаво е всеки, без оглед на възрастта, да има хубави светове и спомени за облитане.
Благодаря за точната песен!
donchevav написа:
Благодаря ти за ласкавия отговор на коментара ми. Не ми се иска да заменям словосъчетанията по този начин - мисля, че разбирам какво си искала да кажеш, щом отговаря на "силно разочароващо":))) Но моят прочит беше по-скоро за "ехидно удовлетворено", "скрито триумфиращо" ))))). И това би ми говорило повече за разминаването между очакване и реалност, отколкото степените на разочарование - те според мене са останали в миналото... А може би наистина не съм те разбрала - може би посланието на творбата действително е, че слабостта днес на тази развалина от някога неотразимия донжуан буди в теб силно разочарование? :)))
Хей, Дела Раи, не знам какво има в тази творба, но цял ден днес си я чета - много е особена, много е различна, така вълнува! Уникално произведение! Поздрави!
Хей, Дела Раи, не знам какво има в тази творба, но цял ден днес си я чета - много е особена, много е различна, така вълнува! Уникално произведение! Поздрави!
Споделеното ти мнение корелира с изказаното мое Чувство. Не защото му съответства, а защото моето препредаване на състоянието е иносказателно и донейде твърде лично, а твоето мнение напипва пулса на стиха. ;))).
Изобразени са само част от усещанията ми за този тип мъже - курвари по душа, ако ме разбираш. Те са виночерпците на съдбата, раздаващи смело и чуждопоклонно всичкостите си на всеки, но когато трябва да се раздадат конкретно на някой, те са никои. Атавистично-егоцентрични люде, които са жертва на собствения си нагон, егоизъм и суета, дори тщеславие. Неразличаващи истинското от псевдо-привдаденото Чувство.
Като цяло са хора, които не могат да задържат Ценното и си плащат Цената.
А иначе в тази творба има Сърце и огънят отвътре.
dum написа:
Може направо да и кажеш ...наистина ли си отива...
повлечено от дъждовете
задърпано от ветровете
опърпано и кално
нажалено
като дете обидено на някого
провесило си отстрани крилата
опърничавото ни лято` ;)
Може направо да и кажеш ...наистина ли си отива...
повлечено от дъждовете
задърпано от ветровете
опърпано и кално
нажалено
като дете обидено на някого
провесило си отстрани крилата
опърничавото ни лято` ;)
Изчаках Марта да ти отговори. Като цитираш обаче нещо чуждо слагай кавички. Иначе стиха на Марта е много хубав. Мерси! :)))
Благодаря, Томич!
Одобрих ти коментара, но той изчезна.
Не се притеснявай, че бих загубила вярата в доброто, надеждите и оптимизма - те са ми вградени в устоите.
цитирайОдобрих ти коментара, но той изчезна.
Не се притеснявай, че бих загубила вярата в доброто, надеждите и оптимизма - те са ми вградени в устоите.
Хм, когато човек умее да се обективизира, отдалечавайки се от конкретиката вижда Цялата картина. И в този проглед е по-скоро тъжащо-неехидно и с въпросително неудовлетворение. И вместо "скрито триумфиращо" е потвърдително-скръбно, заради разминаването между обговореното очакване и изкривената реалност.
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
Conditio sine qua non,
за вдъхновението
което поетизира
живота.
цитирайза вдъхновението
което поетизира
живота.
Обикновено обитаваш централните региони на битието, далеч от есхатона, но този път си предприела една смела екскурзия до ,,пограничните'' поселения. Е, да, впечатленията от тамошните ,,пейзажи'' са твърде тягостни, но пък дълбоко поучителни, доколкото ведно с ,,центъра'' ни представят цялостната весело-тъжна картинка на загадъчно-палавото ни битие.
Лирическият ти герой е човек на страстта, страстта от покоряването. Това е неговата служба, цел, а и самата му ,,природа''. Това му е дадено отгоре, това той може най-добре и през живота си го е доказвал нееднократно. Е, сега вече не може и роптае срещу битийната подредба, отнела му това можене, вместо да приеме с достойнство последната и да се отдаде на заслужен отдих или пък да се огледа за някакво друго можене, след като толкова му се действа - действителността предоставя безброй възможности. Би могъл да вземе пример от учителя си Казанова, напр. Ако ли пък събере малко повече смелост, би последвал призива на абат Галиани да започне да се гордее не с успехите и завоеванията, а с болестите си.
цитирайЛирическият ти герой е човек на страстта, страстта от покоряването. Това е неговата служба, цел, а и самата му ,,природа''. Това му е дадено отгоре, това той може най-добре и през живота си го е доказвал нееднократно. Е, сега вече не може и роптае срещу битийната подредба, отнела му това можене, вместо да приеме с достойнство последната и да се отдаде на заслужен отдих или пък да се огледа за някакво друго можене, след като толкова му се действа - действителността предоставя безброй възможности. Би могъл да вземе пример от учителя си Казанова, напр. Ако ли пък събере малко повече смелост, би последвал призива на абат Галиани да започне да се гордее не с успехите и завоеванията, а с болестите си.
susona написа:
Корделия и Йоханес
Conditio sine qua non,
за вдъхновението
което поетизира
живота.
Conditio sine qua non,
за вдъхновението
което поетизира
живота.
Хей, Су, право в десетката! Да пиша с тяло... поетическа рефлексия. Дали пък Киркегор се е изчервявал когато споделил в дневника на прелъстителя, че "Човек по всяко време трябва да има заложена някоя особена стръв." Типично за предателите и задкулисието им. Същевременно всички обичат еротоманите. Женската свобода в тези случаи прилича на излизането на пеперудата от пашкула, политаща към невинността.
lion1234 написа:
Приятно ме изненада!
Обикновено обитаваш централните региони на битието, далеч от есхатона, но този път си предприела една смела екскурзия до ,,пограничните'' поселения. Е, да, впечатленията от тамошните ,,пейзажи'' са твърде тягостни, но пък дълбоко поучителни, доколкото ведно с ,,центъра'' ни представят цялостната весело-тъжна картинка на загадъчно-палавото ни битие.
Лирическият ти герой е човек на страстта, страстта от покоряването. Това е неговата служба, цел, а и самата му ,,природа''. Това му е дадено отгоре, това той може най-добре и през живота си го е доказвал нееднократно. Е, сега вече не може и роптае срещу битийната подредба, отнела му това можене, вместо да приеме с достойнство последната и да се отдаде на заслужен отдих или пък да се огледа за някакво друго можене, след като толкова му се действа - действителността предоставя безброй възможности. Би могъл да вземе пример от учителя си Казанова, напр. Ако ли пък събере малко повече смелост, би последвал призива на абат Галиани да започне да се гордее не с успехите и завоеванията, а с болестите си.
Обикновено обитаваш централните региони на битието, далеч от есхатона, но този път си предприела една смела екскурзия до ,,пограничните'' поселения. Е, да, впечатленията от тамошните ,,пейзажи'' са твърде тягостни, но пък дълбоко поучителни, доколкото ведно с ,,центъра'' ни представят цялостната весело-тъжна картинка на загадъчно-палавото ни битие.
Лирическият ти герой е човек на страстта, страстта от покоряването. Това е неговата служба, цел, а и самата му ,,природа''. Това му е дадено отгоре, това той може най-добре и през живота си го е доказвал нееднократно. Е, сега вече не може и роптае срещу битийната подредба, отнела му това можене, вместо да приеме с достойнство последната и да се отдаде на заслужен отдих или пък да се огледа за някакво друго можене, след като толкова му се действа - действителността предоставя безброй възможности. Би могъл да вземе пример от учителя си Казанова, напр. Ако ли пък събере малко повече смелост, би последвал призива на абат Галиани да започне да се гордее не с успехите и завоеванията, а с болестите си.
Хехе, Джош, хайде и аз вече да се окръгля в откровените си загуби или пОгуби. ;))). То като гравитираш около есхатона, няма как някой ден да му паднеш центробежно. Прав си, че е пленяващо-страстен моят герой. А след твоя коментар направо ми идва да поразхвърлям камъните на мисълта във всички му грешни посоки. И ти като Су си право в десетката /говорим за многопластова личност, все пак/, а иначе той точно това прави... /ала отец Галиани/. Пентименто!
с такава дълбочина в естетическото, което без еротиката
посивява с квадратността на етиката.
цитирайпосивява с квадратността на етиката.
susona написа:
ако се е изчервявал толкова лесно, то едва ли би проникнал
с такава дълбочина в естетическото, което без еротиката
посивява с квадратността на етиката.
с такава дълбочина в естетическото, което без еротиката
посивява с квадратността на етиката.
Кой го знае, но щом е повлиял и на триъгълната феноменология на Хайдегер, очевидно не е изпитвал свян, а нещо като ПолГимаровата обич към черешите, чиито вкус си отишъл с някаква Катрин. ;)))
А в кулминацията за ПреЖивяното видях как омагьосващите мигове, които те възкачват поне 2-3 небета нагоре в зачатието на Прекрасното, в най-върховния творчески акт на любовта, в зачатието на блаженството... отминават залязващо при падането в действителността, вън от просветлението на вечното обичане.
27.
watchtowerman -
Защо? Защо толкоз много, и продължително, за мнозина и цял живот не стига,
03.11.2014 10:00
03.11.2014 10:00
за да открият истината, че сексуалното задоволяване и любовта не са едно и също.
цитирайwatchtowerman написа:
Защо? Защо толкоз много, и продължително, за мнозина и цял живот не стига,
за да открият истината, че сексуалното задоволяване и любовта не са едно и също.
за да открият истината, че сексуалното задоволяване и любовта не са едно и също.
Може би е въпрос на Духовна еволюция? ;)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница