Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
04.06 09:16 - Яснота
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 804 Коментари: 6 Гласове:
-16

Последна промяна: 04.06 09:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Въпросите са капки аромат,
които стича времето в мъглата.
Дъждът се лее – Божа благодат
и чисти от неясното душата. 

Сега е ден за пламенни слова,
а мен ме омагьосва тишината.
Ти виждаш ясно – светя с любовта.
Аз виждам ясно – ти си необятен.






Гласувай:
28
44



Следващ постинг
Предишен постинг

1. raders - Малко поетично бижу! :)
04.06 09:46
Малко поетично бижу! :)
цитирай
2. wonder - Малко поетично бижу! :) Бла...
04.06 09:52
raders написа:
Малко поетично бижу! :)


Благодаря!
От теб е голям комплимент. :)))
цитирай
3. nedovolen - Друго си е на човек да му е ясно. Става ...
05.06 07:43
Друго си е на човек да му е ясно. Става му едно светло, весело.
Казвам го шеговито, но съвсем сериозно.
:)))
цитирай
4. wonder - Друго си е на човек да му е ясно. Става ...
05.06 09:15
nedovolen написа:
Друго си е на човек да му е ясно. Става му едно светло, весело.
Казвам го шеговито, но съвсем сериозно.
:)))

Хаха, да! :)))
Чувстваш се едно такова... просветлено.
Много обичам да се шегувам сериозно.
цитирай
5. wonder - ". . . През пръстите ти светят ...
16.06 17:25
dolsineq написа:
"...През пръстите ти светят пак слънца.
А огънят ти пее на Всемира." - :)))

Еййй, как се сети за този ми стих. ;)))
И аз си го обичам.

цитирай
6. wonder - За dolsineq:
16.06 17:29
Мой бъди
Дела Раи

Поискаш ли да бъдеш мой – бъди!,
през флейтата на нощ незабравима,
през блясъка на моите очи
през приказката стара и любима,
в която се разказва за Любов,
за нежна светлост бликнала в душата,
за трепета на пламналия зов,
за влюбената волност на луната.
В която моят стих на бард живял
в прегръдките на твоята соната,
избухва като песен на кристал,
разсипал през звездите светлината.
Поискаш ли да бъдеш мой - бъди!,
в китарния копнеж на красотата,
в косите ми заплитай пак звезди,
в дъха ми изтъкавай необята.
И в приказката бяла отпреди
навярно ще потръпна, ще бленувам...,
ще се обърна – с мен ще бъдеш Ти.
И цялата вселена ще танцува.
Когато те погледна – ще горя.
Очите с твоя образ ще извират.
През пръстите ще светят пак слънца.
А огънят ще пее на всемира.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 11385032
Постинги: 2575
Коментари: 29028
Гласове: 166444
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930