И този литературен циклон
ще отмие през дните престижа.
Ще изкопнея пак с Думи на Трон
своята дан на прииждане

на слънчевата ми дива река,
на големите сложни пейзажи,
на миг от световната самота,
на всичко, до болка продажно.

Тогава ще белне прекият път
на думите в светлите пламъци.
Животът ще ширне край мен своя съд
и край на въздушните замъци.

И аз така викам – да слезем на земята.

Според Тибетците трябва да си с единия крак на земята, а с другия на небето. :)))
Да, знам, че позата не е удобно, но така е най-добре.
Има много хора, които започват със Зорба и стигат до Буда.