Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
22.10.2014 13:04 - Лебедова песен
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 7956 Коментари: 28 Гласове:
57

Последна промяна: 04.11.2020 13:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Владееше клавишите на ероса. Жените бяха лебедова песен.
Отнасяше ги в семплата им верица. И всяка се сменяваше на есен.
Отключени чреслата му въздишаха след всяка фуста врътнала опашка,
стъкмила два-три лафа и прописала на някоя отвлечена бумашка.

Обичаше да бъде от придворните. Лакей, но не съвсем по правилата.
От дон Жуан копираше притворното. От Казанова – бързата разплата.
Щастлив ли бе? Да питаш е излишество. Жените все му падаха в краката.
И не защото тайно го въздишаха, а просто в тях го водеше съдбата.

Сега е стар и в спиращото време задъхано клавишите му спяха.
А беше време, ех, че славно време когато цветовете му обраха.
В момента съхне - чвор на нечий корен. Изпада от света като... излишен.
Жените му отдавна са придворни на нищото в най-земния му смисъл.



Гласувай:
59



1. sestra - Суетата :)
22.10.2014 13:24
Хлъзгава и дълбока при опит за връщане обратно.
цитирай
2. wonder - Суетата :) Хлъзгава и дълбока ...
22.10.2014 13:40
sestra написа:
Суетата :)
Хлъзгава и дълбока при опит за връщане обратно.


Именно. Невъзвратимост с лице на предателство. Суета на суетите!
Обичам разбирането ти!

https://www.youtube.com/watch?v=3x2ABSAMVno
цитирай
3. blackpredator - Ееее, ади сега
22.10.2014 14:55
Човекът е бил просто хоби! ;)
И хуманист.
Според един приятел, може ли човеколюб да е женомраз?! ;)
И аз съм хуманист. ;)))

И както казва Низами,
"Единствено магаретата се задоволяват само с храна и спане.
Ти си човек - обичай, влюби се дори и в котка.
Да се решиш на любов към котка
е по-добре отколкото да си самотен лъв.

А Саади пък беше казал:
Несвършил всичко, да умреш е срамно,
а със кервана без багаж — измамно…
цитирай
4. dum - Може да е изпята песен? Или стара ...
22.10.2014 15:15
Може да е изпята песен? Или стара песен на нов глас. ;)
цитирай
5. stela50 - Всъщност... един тъжен път на суета и бездуховност,
22.10.2014 15:29
който води към обреченост на самота и пустота...
да... връщането назад е почти невъзможно, по този път
любовта убива, предава, отмъщава... щастие ?!!
...Изпада от света като... излишен...
Тази "Лебедова песен" напомня поема, сонет, притча
в поетична форма, носи мъдри послания и дълбок смисъл.
Прекрасна творба, Дела !
цитирай
6. wonder - Ееее, ади сега Човекът е бил п...
22.10.2014 16:30
blackpredator написа:
Ееее, ади сега
Човекът е бил просто хоби! ;)
И хуманист.
Според един приятел, може ли човеколюб да е женомраз?! ;)
И аз съм хуманист. ;)))

И както казва Низами,
"Единствено магаретата се задоволяват само с храна и спане.
Ти си човек - обичай, влюби се дори и в котка.
Да се решиш на любов към котка
е по-добре отколкото да си самотен лъв.

А Саади пък беше казал:
Несвършил всичко, да умреш е срамно,
а със кервана без багаж — измамно…


Хоби ли? ;)))
Ще опитам да ти отговоря с част от мой стих:

Вятърът в една самотна стая
от нежен миг възкръсна в тишина.
Аз чакам го в средата на безкрая
и зная, че без него съм сама.

А за влюбването граници няма - в момента съм влюбена в куче - малка нежна топка от обичливост. :)))

Пък Шекспир най-актуално е казал, относно горния ЛебедИн, следното:

"Каква е тази ужасяваща епоха, в която идиоти водят слепия?"
цитирай
7. wonder - Може да е изпята песен? Или стара ...
22.10.2014 16:34
dum написа:
Може да е изпята песен? Или стара песен на нов глас. ;)


А може би и двете.
Хубаво е да се смеем над белезите, забравяйки раните, нали?

http://www.youtube.com/watch?v=55k9G6b3epE
цитирай
8. wonder - Всъщност. . . един тъжен път на суета ...
22.10.2014 16:46
stela50 написа:
Всъщност... един тъжен път на суета и бездуховност,
който води към обреченост на самота и пустота...
да... връщането назад е почти невъзможно, по този път
любовта убива, предава, отмъщава... щастие ?!!
...Изпада от света като... излишен...
Тази "Лебедова песен" напомня поема, сонет, притча
в поетична форма, носи мъдри послания и дълбок смисъл.
Прекрасна творба, Дела !


Казала си го пределно ясно и вярно. Трябва да прощаваме всичко когато обичаме, освен Предателството.
Прошката е акт на подарък към наранилия те, а забравата е подаръкът ни за самите нас.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/02/02/opustialo.677926
цитирай
9. marrta - :)
22.10.2014 22:22
wonder написа:
dum написа:
Може да е изпята песен? Или стара песен на нов глас. ;)


А може би и двете.
Хубаво е да се смеем над белезите, забравяйки раните, нали?

http://www.youtube.com/watch?v=55k9G6b3epE

Хубаво е. Здраво е. Мъдро е. И винаги е добре да се смеем!:)
цитирай
10. wonder - Може да е изпята песен? Или стара ...
22.10.2014 22:51
marrta написа:
wonder написа:
dum написа:
Може да е изпята песен? Или стара песен на нов глас. ;)


А може би и двете.
Хубаво е да се смеем над белезите, забравяйки раните, нали?

http://www.youtube.com/watch?v=55k9G6b3epE

Хубаво е. Здраво е. Мъдро е. И винаги е добре да се смеем!:)


А белезите са просто райета от щастия в клоунадата на живота. Драскотини по душата дали зарастват?

Най-важната ни връзка е със себе си.
И после следват други отношения.
Да си наясно с дивите си трепети
е по-велико дело от сношение
с природата на източника горен,
през който небесата ни ветруват,
от който суче земният ни корен
и на крилата с вярата будуваме.
Най-чистата ни връзка е със себе си.
И после с любовта дарила ближния
с богатството на силните ни хребети,
които с дух в земята си разнищваме.
цитирай
11. donchevav - Много интересно послание - откр...
23.10.2014 06:56
Много интересно послание - откровено женско, малко тъжно, малко неудовлетворено и леко отмъстително и нравоучително. С времето всичко си отива - и младостта, и красотата, и силата, уменията и мъдростта - човек се връща "в нищото в най-земния му смисъл". Само истинските неща надживяват човека - безкористното добро, вярната любов, жертвата в името на другите - всички останали земни блага и придобивки са суета и се изгубват с човека. Все пак ми е тъжно за лирическия герой - стои пред нас този разтреперан от слабост старец и ние му припомняме ехидно и със заканителен пръст какъв е бил, колко неразумно и себично е живял:)))
Стихотворението е уникално и по изпълннение, и по внушения, които прави! Поздравления, Дела!
цитирай
12. wonder - Много интересно послание - откр...
23.10.2014 09:26
donchevav написа:
Много интересно послание - откровено женско, малко тъжно, малко неудовлетворено и леко отмъстително и нравоучително. С времето всичко си отива - и младостта, и красотата, и силата, уменията и мъдростта - човек се връща "в нищото в най-земния му смисъл". Само истинските неща надживяват човека - безкористното добро, вярната любов, жертвата в името на другите - всички останали земни блага и придобивки са суета и се изгубват с човека. Все пак ми е тъжно за лирическия герой - стои пред нас този разтреперан от слабост старец и ние му припомняме ехидно и със заканителен пръст какъв е бил, колко неразумно и себично е живял:)))
Стихотворението е уникално и по изпълннение, и по внушения, които прави! Поздравления, Дела!


Чудесно си ме разбрала. Единствено словосъчетанието "леко отмъстително" бих заменила със "силно разочароващо". Има такива хора...
Фокусирани над формата, безпардонни за таланта
брали корени изкормени от идеите шармантни
на безвкусното и чалгата, на попиващата грозност,
те се взирали фанфарно над „поезията” в проза.

Благодаря ти за тази космическа истина: "Само истинските неща надживяват човека - безкористното добро, вярната любов, жертвата в името на другите - всички останали земни блага и придобивки са суета и се изгубват с човека. "
цитирай
13. dum - Може да е изпята песен? Или стара ...
23.10.2014 10:18
marrta написа:
wonder написа:
dum написа:
Може да е изпята песен? Или стара песен на нов глас. ;)


А може би и двете.
Хубаво е да се смеем над белезите, забравяйки раните, нали?

http://www.youtube.com/watch?v=55k9G6b3epE

Хубаво е. Здраво е. Мъдро е. И винаги е добре да се смеем!:)


Може направо да и кажеш ...наистина ли си отива...

повлечено от дъждовете
задърпано от ветровете
опърпано и кално
нажалено
като дете обидено на някого
провесило си отстрани крилата
опърничавото ни лято` ;)
цитирай
14. tit - виждаш ли как е минорно, когато няма пианист?!:)))
23.10.2014 12:38
Старостта като правило е нерадост, но блажени са онези старци, които има на какво да се засмеят, летейки из спомените си.:):))

https://www.youtube.com/watch?v=fOCsVRRnLpc
цитирай
15. donchevav - Благодаря ти за ласкавия отговор на ...
23.10.2014 13:23
Благодаря ти за ласкавия отговор на коментара ми. Не ми се иска да заменям словосъчетанията по този начин - мисля, че разбирам какво си искала да кажеш, щом отговаря на "силно разочароващо":))) Но моят прочит беше по-скоро за "ехидно удовлетворено", "скрито триумфиращо" ))))). И това би ми говорило повече за разминаването между очакване и реалност, отколкото степените на разочарование - те според мене са останали в миналото... А може би наистина не съм те разбрала - може би посланието на творбата действително е, че слабостта днес на тази развалина от някога неотразимия донжуан буди в теб силно разочарование? :)))

Хей, Дела Раи, не знам какво има в тази творба, но цял ден днес си я чета - много е особена, много е различна, така вълнува! Уникално произведение! Поздрави!
цитирай
16. wonder - виждаш ли как е минорно, когато няма ...
23.10.2014 18:16
tit написа:
виждаш ли как е минорно, когато няма пианист?!:)))
Старостта като правило е нерадост, но блажени са онези старци, които има на какво да се засмеят, летейки из спомените си.:):))

https://www.youtube.com/watch?v=fOCsVRRnLpc


Така е, Тит, но пък не всеки е съгласен да слуша пианист, който свири фалшиво и руши хармонията в оркестъра, като дава инвенции за предателства на всички нива. Понякога тишината е за предпочитане.
Самият стих е писан отдавна /от книгата ми "Обожение" е - 2012 г./ и по интуитивно-уловени преди време, инвенции, че този човек рано или късно ще предаде Доверие, което е безценно. Провиденция е. Някакъв вид "спомен от бъдещето".
Хубаво е всеки, без оглед на възрастта, да има хубави светове и спомени за облитане.

Благодаря за точната песен!
цитирай
17. wonder - Благодаря ти за ласкавия отговор на ...
23.10.2014 18:25
donchevav написа:
Благодаря ти за ласкавия отговор на коментара ми. Не ми се иска да заменям словосъчетанията по този начин - мисля, че разбирам какво си искала да кажеш, щом отговаря на "силно разочароващо":))) Но моят прочит беше по-скоро за "ехидно удовлетворено", "скрито триумфиращо" ))))). И това би ми говорило повече за разминаването между очакване и реалност, отколкото степените на разочарование - те според мене са останали в миналото... А може би наистина не съм те разбрала - може би посланието на творбата действително е, че слабостта днес на тази развалина от някога неотразимия донжуан буди в теб силно разочарование? :)))

Хей, Дела Раи, не знам какво има в тази творба, но цял ден днес си я чета - много е особена, много е различна, така вълнува! Уникално произведение! Поздрави!


Споделеното ти мнение корелира с изказаното мое Чувство. Не защото му съответства, а защото моето препредаване на състоянието е иносказателно и донейде твърде лично, а твоето мнение напипва пулса на стиха. ;))).
Изобразени са само част от усещанията ми за този тип мъже - курвари по душа, ако ме разбираш. Те са виночерпците на съдбата, раздаващи смело и чуждопоклонно всичкостите си на всеки, но когато трябва да се раздадат конкретно на някой, те са никои. Атавистично-егоцентрични люде, които са жертва на собствения си нагон, егоизъм и суета, дори тщеславие. Неразличаващи истинското от псевдо-привдаденото Чувство.
Като цяло са хора, които не могат да задържат Ценното и си плащат Цената.
А иначе в тази творба има Сърце и огънят отвътре.
цитирай
18. wonder - Може направо да и кажеш. . . н...
23.10.2014 23:48
dum написа:


Може направо да и кажеш ...наистина ли си отива...

повлечено от дъждовете
задърпано от ветровете
опърпано и кално
нажалено
като дете обидено на някого
провесило си отстрани крилата
опърничавото ни лято` ;)


Изчаках Марта да ти отговори. Като цитираш обаче нещо чуждо слагай кавички. Иначе стиха на Марта е много хубав. Мерси! :)))
цитирай
19. wonder - Благодаря, Томич! Одобрих ти ...
23.10.2014 23:52
Благодаря, Томич!
Одобрих ти коментара, но той изчезна.
Не се притеснявай, че бих загубила вярата в доброто, надеждите и оптимизма - те са ми вградени в устоите.
цитирай
20. wonder - donchevav
24.10.2014 00:36
Хм, когато човек умее да се обективизира, отдалечавайки се от конкретиката вижда Цялата картина. И в този проглед е по-скоро тъжащо-неехидно и с въпросително неудовлетворение. И вместо "скрито триумфиращо" е потвърдително-скръбно, заради разминаването между обговореното очакване и изкривената реалност.
Благодаря ти!
цитирай
21. susona - Корделия и Йоханес
24.10.2014 11:42
Conditio sine qua non,
за вдъхновението
което поетизира
живота.
цитирай
22. lion1234 - Приятно ме изненада!
24.10.2014 15:14
Обикновено обитаваш централните региони на битието, далеч от есхатона, но този път си предприела една смела екскурзия до ,,пограничните'' поселения. Е, да, впечатленията от тамошните ,,пейзажи'' са твърде тягостни, но пък дълбоко поучителни, доколкото ведно с ,,центъра'' ни представят цялостната весело-тъжна картинка на загадъчно-палавото ни битие.
Лирическият ти герой е човек на страстта, страстта от покоряването. Това е неговата служба, цел, а и самата му ,,природа''. Това му е дадено отгоре, това той може най-добре и през живота си го е доказвал нееднократно. Е, сега вече не може и роптае срещу битийната подредба, отнела му това можене, вместо да приеме с достойнство последната и да се отдаде на заслужен отдих или пък да се огледа за някакво друго можене, след като толкова му се действа - действителността предоставя безброй възможности. Би могъл да вземе пример от учителя си Казанова, напр. Ако ли пък събере малко повече смелост, би последвал призива на абат Галиани да започне да се гордее не с успехите и завоеванията, а с болестите си.
цитирай
23. wonder - Корделия и Йоханес Conditio ...
24.10.2014 23:58
susona написа:
Корделия и Йоханес
Conditio sine qua non,
за вдъхновението
което поетизира
живота.


Хей, Су, право в десетката! Да пиша с тяло... поетическа рефлексия. Дали пък Киркегор се е изчервявал когато споделил в дневника на прелъстителя, че "Човек по всяко време трябва да има заложена някоя особена стръв." Типично за предателите и задкулисието им. Същевременно всички обичат еротоманите. Женската свобода в тези случаи прилича на излизането на пеперудата от пашкула, политаща към невинността.
цитирай
24. wonder - Приятно ме изненада! Обикно...
25.10.2014 00:25
lion1234 написа:
Приятно ме изненада!
Обикновено обитаваш централните региони на битието, далеч от есхатона, но този път си предприела една смела екскурзия до ,,пограничните'' поселения. Е, да, впечатленията от тамошните ,,пейзажи'' са твърде тягостни, но пък дълбоко поучителни, доколкото ведно с ,,центъра'' ни представят цялостната весело-тъжна картинка на загадъчно-палавото ни битие.
Лирическият ти герой е човек на страстта, страстта от покоряването. Това е неговата служба, цел, а и самата му ,,природа''. Това му е дадено отгоре, това той може най-добре и през живота си го е доказвал нееднократно. Е, сега вече не може и роптае срещу битийната подредба, отнела му това можене, вместо да приеме с достойнство последната и да се отдаде на заслужен отдих или пък да се огледа за някакво друго можене, след като толкова му се действа - действителността предоставя безброй възможности. Би могъл да вземе пример от учителя си Казанова, напр. Ако ли пък събере малко повече смелост, би последвал призива на абат Галиани да започне да се гордее не с успехите и завоеванията, а с болестите си.


Хехе, Джош, хайде и аз вече да се окръгля в откровените си загуби или пОгуби. ;))). То като гравитираш около есхатона, няма как някой ден да му паднеш центробежно. Прав си, че е пленяващо-страстен моят герой. А след твоя коментар направо ми идва да поразхвърлям камъните на мисълта във всички му грешни посоки. И ти като Су си право в десетката /говорим за многопластова личност, все пак/, а иначе той точно това прави... /ала отец Галиани/. Пентименто!
цитирай
25. susona - ако се е изчервявал толкова лесно, то едва ли би проникнал
28.10.2014 13:07
с такава дълбочина в естетическото, което без еротиката
посивява с квадратността на етиката.

цитирай
26. wonder - ако се е изчервявал толкова лесно, ...
28.10.2014 14:08
susona написа:
ако се е изчервявал толкова лесно, то едва ли би проникнал
с такава дълбочина в естетическото, което без еротиката
посивява с квадратността на етиката.



Кой го знае, но щом е повлиял и на триъгълната феноменология на Хайдегер, очевидно не е изпитвал свян, а нещо като ПолГимаровата обич към черешите, чиито вкус си отишъл с някаква Катрин. ;)))
А в кулминацията за ПреЖивяното видях как омагьосващите мигове, които те възкачват поне 2-3 небета нагоре в зачатието на Прекрасното, в най-върховния творчески акт на любовта, в зачатието на блаженството... отминават залязващо при падането в действителността, вън от просветлението на вечното обичане.

цитирай
27. watchtowerman - Защо? Защо толкоз много, и продължително, за мнозина и цял живот не стига,
03.11.2014 10:00
за да открият истината, че сексуалното задоволяване и любовта не са едно и също.
цитирай
28. wonder - Защо? Защо толкоз много, и продъ...
05.11.2014 01:17
watchtowerman написа:
Защо? Защо толкоз много, и продължително, за мнозина и цял живот не стига,
за да открият истината, че сексуалното задоволяване и любовта не са едно и също.


Може би е въпрос на Духовна еволюция? ;)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15124863
Постинги: 3220
Коментари: 32032
Гласове: 193728
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031