Душата на Африка бавно изригна
с възхитата от гръм на познавача.
Държах, с възторг, любовната ти книга
обичах те, зовях те и те плачех.

В историята - наша лична драма, 
ме носеше на мигли и в сърцето. 
На Африка с душата ме подмами. 
Бе моето първично, диво цвете. 

В градината с ехтежа на щурците, 
най-влюбената орис преживяхме. 
И зная, любовта не свършва с дните, 
в които най-щастливи с тебе бяхме. 

Както казва Ромен Гари: "Щастието е известно с липсата си." :)))