А моята безпаметност - човечната,
ще се смири до изворния ропот.

Понякога си помечтавам за частична амнезия. ;)))
А смирението ми още е дръзко. Затова... е в бъдеще време.

Смирявам се!

Здравей! :)))
Рано или късно всички го правим.
А ако нямаш любов си ставаш непотребен.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/18/smirenieto.62152

Дa и на мен ми се ще амнезията да изтрие всичката болка , за да мога да се изпълня с прошка. :)
На този праг има най- много сълзи, трудно се прекрачва.
Всички страхове са на този праг...
Няма да забравя моята баба. Тя беше нещо като vodoo врачка във " Вaроша " -най- стария квартал на моя роден град.
Понякога идваха жени от всички краища на града , за да ги леkува от страх . Те лягаха с главата на прага , а тя извършваше разни ритуали и говореше някакъв непознат за мене език. Имаше балтия , имаше кръв и всичко останало...:))))
Наи - интересното беше , че те си тръгваха проненени . Всички бяха толкова щастливи и изпълнени с вяра .
Във внушението ( или самовнушението ) има много сила , ако бъде насочена в правилната насока.
Определено стихът ти докосва. Мен дokоснa много дълбоко. Знам , че няма да докосне всеки и това е естествено . Като в твоя стих за стълбата , нали така ?!..

Да измолиш любовта си от съдбовните нокти за насъщния ...
Харесва ми такава любов , Wonder ! :)

Истинската любов не си отива от нас заедно с обекта на чувствата, нали?

„Ще запитат - как да се премине животът?
Отговарът - като по струна над бездната –
Красиво, внимателно и стремително."

Прекрасна си! Поклон пред таланта ти, Wonder!

Стихотворението Ти попадна в душата ми в много силен за мен момент. Аз го свързах с едно друго, прекрасно, от друг поет, който пророчески посочва пътя Ти и потребността за имащите дарбата да обичат от стихове, възпяващи най-красивото нещо на този свят, Любовта:

Когато твои стихове потребни са
на влюбените рано призори -
една лъчиста вятърна вълшебница
започнала е вечност да твори.

От бликналите сфери на нетленното
до капките от утринна роса -
през белите слова на споделеното
всесбъдвай невъзможни чудеса!
Ясен Ведрин

След кратката почивка дали това стихотворение е начало на нов творчески изблик?

Брависимо, Дела!!!
Коста

Силен и въздействащ стих ...
Неволна асоциация :
... От възторг ми са крилете. А душата ми от слово.
Пиша, пиша и се спирам, само за да те помисля.
А любовната ми лира ме орисва, ме орисва ...
Поздравления, Дела !

Това с баба ти в по-подробен репортаж в твоя блог, а аз ти подарявам един стих, роден от единствения ми нестинарски набег към истински мой Танц в огъня:

Страст. И жарава. Нирвана. Нощта.
Стъпки през огъня. Свята душа.
Нещо отключило древни следи.
Бавни движения. Устни сами.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/11/22/tanc-v-ogynia.135398

Тук леко ще ти променя усещането, защото не говоря за насъщния като хляб, а за Насъщния като мъж. ;)))
Ето за това обичам Думи на Трон и вероятно трябваше да напиша куплета така:

И вятър ще гризе дъга в подмолите
на времето пречупило си кръста,
защото любовта ми е измолена
от ноктите съдбовни за Насъщния.

Истинската любов никога не си отива - тя има свойството Вечност. А когато свърши не трябва да съжаляваме, че е свършила, а да се радваме, че се е случила. Хората обикновено се отдават на страдания пост фактум, а не бива. :)))
Любовта е...

Хармония, докосване, екстаз…
Спохождане от слученото чудо.
Усещане, потръпване, захлас…
Онази наша най-сърдечна лудост.
Откритие, че всичко е любов.
Очакване. Безкрайно единение.
От мъдрост стара, неспоходен зов.
От мир споходено смирение.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/08/liubovta-e.78556

Дааам... и в тази връзка знаеш, че не трябва да намаляваме значението на това, което не познаваме. :)))
А ти очевидно си от тези, които чуват световния тътен с ушите на сърцето си и провиждат в бъдещето с най-стремителното извисяване на сърдечния огън.

Непровидяни сме. И Промисъл боксува ни
с невнятната стихийност на пролуките.
Небето се отваря и рисува ни –
прашинки светлина, искряща в буквите.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/17/prashinki-svetlina.621358

За теб Моята песен:

Хайде, време е – падат звезди.
Горска нощ светла песен запява.
И върви ли, върви до зори
нестинарка по звездна жарава.
Безпределно пространство мълчи,
а пулсира пак моята песен.
Отключи! Всичко в мен отключи
и хвърли този ключ...

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/06/03/moiata-pesen.343414

Протуберанси редувани с гейзери са усещанията изляти в прима вистите ми, така че... не търси нови начала. :)))
Спиралата се носи безметежно из пространствата, ей така:

Свободата е избор да бъдеш
светъл лъч, чуден смях на дете.
Да не мразиш, горчиш и да съдиш -
все са избори в мойто сърце.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/02/07/silata-liubov.488390

Хахахаххх... как ме подсети за това духовно ДЕЛкредере!
Веднага си го сложих в блогрола, защото е самата истина и най-много съм заета да обичам! ;)))

Заета да обичам

Ежедневно съм заета с участта да те обичам.
Ветрове ми са нозете и в душата ти надничам.
Сутрин, пиейки кафета се огалвам в твои думи.
И дори да съм проклетница, се смирявам... помежду ни.

Пиша някакви залози, договарям делкредЕре.
ДЕЛничарската ми проза поетично те замеря
с танци, оди и сонати, с най-навлюбени кресченда
и земята ми се клати в тон с кирпична хасиенда.

Да ме беше припознавал като успоредна тежест,
като клоун приласкаван, като дъх озонна свежест,
като буффф!-нала смокиня, като тихостъпващ мавър,
като стихнала пустиня, като лист уханен лавър.

Тръгвам. Вече съм заета да обичам Теб отново.
От възторг са ми крилете. А душата ми – от слово.
Пиша, пиша и се спирам само, за да те помисля.
А любовната ми лира ме орисва, ме орисва...


PS Ти май имаш моето "О`БожеНие" и си знаеш колко съм заета да обичам. ;)))

Много е точно, особено това-безкрайно единение. Тогава човек чувства, че нищо друго няма значение за него и единствено този човек е важен, сякаш света около теб изчезва с магическа пръчка. Приятна вечер.

Здравей, Дела:)))

Carpe diem

По рамото ми стеле се ноември,
подобно шал от паднали листа.
В очите ми се гмуркат две сирени,
сънували бленуващо света.

Косите ми от дъжд и незабрава,
от вятър приютили буйността,
рисуваха по пясъка дъбрави
и къпеха те в приказна дъга.

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/10/19/carpe-diem.418644

Добър вечер! :)))
Благодаря!

През капките песен,
китарно отнесен,
пак вятърът сипеше зов.
От трепети чисти,
небето разлисти
една неживяна любов.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2012/03/13/prez-kapkite-pesen.919669

Не съм голям специалист в поезията, но това стихотворение ме развълнува, колкото някои от най-добрите на Елисавета Багряна! Пожелавам Ви да продължавате да пишете и да се публикуват, търсят и носят печалба стиховете Ви!
Д. Димитров - София

Знаеш,че твоето смирение,е имагинерна величина,но си е красиво,а изказът си е прелест,която ти успяваш да поднесеш неповторимо!:)))))))

Прекрасна, дълбока и въздействаща поезия! Достави ми естетическо удоволствие. Хубав ден!

Обичам те! :)
Не поезията, а теб :).
7
(смирено)

Благодаря!
Богатството не се изразява в количеството пари, то е състояние на духа. Та в тази връзка печалбата ми е наспорена за няколко живота напред - и в трите смисъла. :)))

Все нещо вътре в мене отстоява
съдбовните недра на Любовта.
И пак ме преоткрива и създава,
защото съм обичала с душа.

Живее в теб един поет и ризите си подарява.
Обичай се! И непревзет, душите хорски проумявай!
Просветвай там, /без суета/ където мракът пали свещи.
И знай, че Божата ръка прекръства пътя ти човешки.

Естетиката е най-важната първа вграденост в устоите ни.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/05/06/prosiiavam.742470

Благодаря!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/08/27/na-vyzdishkite-strunite.596812

и аз подвластно се смирявам,
пред твоята искряща доброта!
Пламтящо искам и раздавам,
от кристално бликащата ти,СВЕТЛИНА....:)))

Спасявай чудото Живот. Посявай стръка на Доброто.
И знай, че няма краен брод за някой, който мачка злото.
Поискай всяка синева и я полагай всред сърцата,
защото бъдещи деца ще ти целунат днес ръката.

изумруденото царство,с принцеса днеска се сдоби!
Безкрайното разгулство,смирено преклони глави!
-Повдигайте глави юнаци!Проблясна сред искри,
възторжената ни принцеса с О’Боже’Ние,ОСВЕТЛИ....:)))

Хубаво, хубаво, хубаво.

Ще се изгуби моето обичам те
в безкрайния поток от информация
и даже може да не ти хареса
със свойта семплост непрефинена.

А то е пълно с толкова очакване
за сбъднатости тъй далеч отлагани,
че свива се като врабче оставено
на милостта на ветрогоните.

Остава да си измислиш заглавие. ;)))

Когато успея да съм трева, може би дръзкото ми смирение ще е узряло до правилните размери. ;)))

Днес планината ми тръгна на някъде.
Влачеше склонове, урви, скали...
После усмивката моя разплакана,
бурно сърцето ми с вик насели.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/12/22/planinskata-az.268794

Благодаря!

Насрещна неизбежност!
...

Прекрасно е!

Това е странно..., но с просветване, защото:

Вълните пеят с ветровете.
Треви посяти за из път
в зелените очи просветват
на някой влюбен кръстопът.
И няма смисъл да отричам -
сълзите сеят светлина.
А устните ми на момиче
мълвят през бяла тишина.

Разпръснати съвсем случайно
витаят моите слова,
докоснати от древна тайна
или мълчана в стих, вода.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/09/27/popytno.611535

.

Както винаги - чудесни стихове, на които се насладих!
Поздрави!

Дай Боже!

Благодаря!

Наистина е странно...

Магьосна тишина.
Безмълвна съкровеност.
Нахлуваща тъга
във миг на споделеност.

Поезията и смирението са част от духовната ни принадлежност и много често не могат едно без друго.