Божествено.......

Е, голем чешит си, не дойде.
После ще те чета.

Много висок стил, поздрави! Много е хубаво!

Хайде... Видях следващата ти картина. :)))
Изглежда така:

Вятърът разказва приказка на къща.
Тя го наблюдава вещо под око.
Той - артист и скитник - тайно я прегръща.
Тя се залюлява с тяло и крило.

Вятърът говори с шепот тих на къща.
Тя щастливо пее с грейнала душа.
Той - артист и скитник - нежно я прегръща.
Времето е спряло. Тича любовта.

Ай, ай, ай... благодаря на цялата група!
Предупредих, че няма да дойда.
Мерсиско, БрадПит;)))

Сърдечни благодарности! И реверанс с това:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/11/22/vekovnata-reka-tyga.638554

Що изпадаш в такивини?!
Пожелавам ти го крайното преуспение на ширнатата ти и усладена душа! ((&))XXX!!!

От тези пространства приемам само фосфоресиращи в зелено духове и техни емпирични отклонения!
Иначе "такивините" изпадат през процепа в шапката на небето съвсем сами и безотговорни из человеческите мъглявини.
Ти кой беше? ;)))

Нищо повече завъртяно! Приеми обичта ми!

Желая на теб и на семейство ти
Лошото да Ви забрави,
И всеки Вам добро да прави!
Здравето, да е като скалите,
И да си не знаете парите!
Нека със веселие и смях
Да достигнете 100-тях!

Признавай, иначе ще те уцеля с циферблата на часовника докато си изтиктакаш всичкостите. ;)))

Имаш някакво особено
излъчване! Леко потръпвам. Явно продуцираш
особена афектна енергия, както казват психолозите

Ахх, че хубавини! :)))
ЧНГ, Илияна, колега прекрасен и сътворяващ красивости!
Нека благотворчеството ти има безкрая на Космоса, душата ти крилета на ангелите и многопалитрената ти сбъднатост се множи за радост на очите ни съзерцаващи и хармонията ни умножаваща се!

Ефектна или афектна? Защото са ми всевъзможни и двете. ;)))
А и уважавам откачалностите в ХомоЛуденсовите ти заигравки в стил "Превърни недостатъците си в привилегия."

Изненадата ме почти стресна от ...
Одраск с мигла!

"Ръцете ти пречупват мрака,
за да остана най-запомнена.
Сърцето ми не те изчака
през вятърната главоломност.
От дрехите ми (втора кожа).
светът се смъкваше лежерен.
Не споря с огъня на ножа,
защото ми остана верен."

Хм... Ако в полумрачието се изпосъдерем с мигли как ли ще е на дневна светлина? Или в пълния мрак? ;)))
„Не ми пука какво са казали за мен, стига да не е истина.“ Дороти Паркър

Сювсем вярностно! :)))

Да приемем даденостите! Какво друго ни остава?Вероятно е в сила
некъф закон за реципрошност. Ама сичко е свише спуснато.

Хареса ли си някой/някоя от интимностите за клавиатура и 10-20 пръста /но не в носа, големия ти/?

Божествен стих! Поздрави!

Прегръщам Небето ти, Мия! :)))
За много години здраве, живот и топлосърдечна Любов!

Не може би, а със сигурност, сигурен съм.... ;)))

Знам, знам... затова си Лема. Уникалната космичност не ходи по хората, а само витае из душите им, напрягайки кристалната сребърна нишка до краен предел и левитация. :)))

http://www.youtube.com/watch?v=bfSgP2RWtKQ&NR=1

Обичам те! Кво толку чудно има?!

В душата човек обича и там са си потребни с нея, каквато е.
Много Красиво и е повече от дъждовна плодност, сърдечни усмивки!:)

Браво! Новата година те е вдъхновила и продължаваш да ни радваш с хубави стихове! Продължавай в същия дух!

Страхотно е, Wonder!
Поздрави и от мен!

Завихрулки по стъклата ми чертаят смешни краски.
Питам се защо вината те превръща в тъжна маска?
И дали когато лъжеш се червиш от безпокойство,
че възможната окръжност изкривява ти геройствата?

Какво би имало в една обич ако не е Чудна?
Хората, които девалвират думите, ръсейки ги като пепел от цигара връз всякое деколте, стига да е пълно, баба ми - виенчанката наричаше "мизирабл". ;)))

Най-романтичният Художник на света! :)))

Ето и твоята следваща картина:

През капките песен
китарно-отнесен,
пак вятърът сипеше зов.
От трепети чисти,
небето разлисти
една невидяна Любов.

По устните мои
пак тичат порои
от огън. И в жажда горя.
В очите ти чисти
потоци лъчисти
рисуваха с трепет деня.

Благодаря, Чудно цвете! :)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/21/v-duhovnoto-izbruleni.623124

БлагоДарявам те с една любимост моя:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/11/03/ako-sreshtna-pak-sebe-si.629014

"Счупена милост"!
И още много свежи метафори водят към дълбините на смисъла и идеята.
Приветствам с възторг! :)))

С устни капризно извити,
гледам се, сякаш съм шут –
шарен, немит, необут,
гърбав и с мисли пребити.

С думите, в обич умити,
цветен е целият свят.
Шут съм, но много богат
с кралския пай от звездите.

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/10/22/kazvam-se-liubov.420342

ПЛАВАЩ РЕСТОРАНТ

Ядем и пием и очите ни блуждаят
към позлатените ключалки на жените -
удавени в меда, мухите лакоми не знаят,
че няма вече никога да литнат.

Земята като плаващ ресторант се носи
в студеното побъркващо пространство.
И няма бряг спасителен сред космоса,
където да отдъхнем от пиянството.

Свирачите, които управляват танца,
превърнаха човека на хармоника...
Но от законите базмилостни на дансинга
главите ни са пълни с беззакония.

Докрай разпасали колана на душите,
бесуваме като пирати, не видели суша,
и в дяволския танц на лакти и копита
нозете боси бягат от ботуша...

И както скачаме из въздуха да хванем
протегнатата длан на боговете,
повръщаме коремите си в океана
и плюеме желязо към небето...

Певицата-луна, отдавна прелъстена,
лежи разголена - с поли на кръста.
И от сокаците на тъмната вселена
се чуват писъци и викове до късно.

А слънцето - началникът на светлината,
мълчи, готово всеки миг да кипне.
И като гледа накъде върви земята,
скубе косите си и върху нас ги сипе.

Борис Христов

ЕПИНИКИЯ
Евстати Бурнаски

Бъди такъв, какъвто си-
смирен, набожен и безбожен!
Целувай устни и коси
и хладния резец на ножа!

Целувай хубави очи
и мигли с влага оросени!
Дори животът да горчи,
бъди живот! Бъди вселена!

Тъгувай, радвай се, греши!
И грешките си не отричай!
Със зъби чашите троши,
но трезвен този свят обичай!

Обичай всеки земен глас
и всяко слънчево начало!
Спасявай верния Пегас
от думи хвърлени на халос!

И ако в капка твоя кръв
една омраза се огледа,
ти никога не удряй пръв,
но винаги бъди победа!

През дългото завръщане към себе си,
светът ни е скала за покоряване -
и тайната се крие не във ребуси,
а в огъня на нашето отдаване...

По-буйна съм от кипнала река.
По-бяла съм от тайна орисия.
По-нежна съм от вятъра в нощта.
По-силна съм от бурната стихия.
По-гъста съм от съмнала гора.
По-дива съм от тигрова зеница.
По-твоя съм от всяка красота.
И по-вълшебна съм от всяка жрица

След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

Искам... там при теб :)

Опитай се да не обичаш!
Дали би ти сполучило?

Тук повече ще ти хареса:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/09/21/sreshta-s-bezdnata-liubov.608580

Точно на мен ли?
Знаеш, че не би... ;)))
Балансирам.
Ето това:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/01/sakralna-liubov.613997

Това някакво послание ли е?
Или заклиание в стил Di te ament?
Все едно. Благодаря!

Ехх, :))) благодаря, усмихнато,утринно!:)))

И сега как само отнесен,
в тази разлистена песен
радостен ,в мен ще рисувам деня!

Ехх, :))) благодаря, обичам да те чета!:)))

Много е хубаво,Дела! Много!

От сутринта гледам този клип http://wonder.blog.bg/video/2010/10/09/iskriashto-sbydvane.617601

Всичките ви стихове с Ведрин са върховни, но този ми е особено прилягащ на настройките. )

"И може би в дъждовна плодност
духът ми пак ще е потребен."

Невероятно! Хубава вечер! =)

Оооо...това днес го четох на друго място! Ама с тия различни имена - как да се ориентирам - търсих те и те намерих. Благодаря за поезията!

ЕДНО СЪРЦЕ
Евстати Бурнаски

За обич и презрение,
за болка по любима,
за гняв и угризение –
едно сърце си имам…

Едно сърце ми стига
да нося по привичка
и волност, и вериги.
Едно сърце
за всичко!...

има неща, с които е кеф да се размазваме всеки път на лъчисти облаци. ;)))

Стрехите на надеждите възкръсваха
в ръцете на маслиновите клони.
И портокалов аромат покръстваше
сърцата ни с цветя поронени.

Прегръщам Небето ти!