Планината прошари прегръдки и надвисна над морската шир.
Древността се сгъсти в тихи глътки и от мен си отпи елексирно 




тишина и по няколко стиха за прекрасната свята любов.
Тихостъпваща леко залитнах, призована от Божия зов,

 





сгушил устни сред тази картина и даряващ безкрай и тъга,
в онзи шепот, от който погина най-прекрасната сън-самота.

Малка бяла скала сред покоя, но за мен знае много неща.
В тази есен прегръщах я знойно, а морето протегна ръка...

... и на бeлите къщи в душите, вля червена прегръдка от нар.
Аз маслиново-eсенна скитах днес в гората с най-висшия дар -

                  


                 


                 

цвете нежно опалило здрача с най-неземната своя вина,
през живота ми с радост да крачи и дъхти до премала в студа.

Арка бяла отключи небето и над мене Ноември се сля
с древността на невиждан владетел в красотата на чудна съдба.







NB! Снимките са личен архив!