Завист и пак завист, към обекта на пламенната ти любов и изповед. Дори и виртуална... Защо ли съм се родил толкова рано?

Бидейки един от 7-те смъртни гряха Завистта е като китайска капка над главата на изхранващият я. ;)))
Родил си се когато ти се е изпълнило времето.

А моят любим... ехх... моят любим... :)))
И когато звъня от любов в тишината крайзвездна
той познава очите ми – тъмни, всевиждащи цеви,
прокънтели в безкрая на негови истински бездни
и разстреляли всички, опазени в мен, чисти деви.

Кофти, че не можеш да видиш незалязващата ми усмивка, но пък така няма да се покрусиш от нечий земен словоманевризъм, който е нагорен за духовностите ти, хахаххх... Да!

Аз обичам, обичам... неистово! И сърцето ми гине сред зноя ти.
А сега се привдигам следпепелно и възкръсвам от думите - нища,
за да бъда космически шепот при раздялата с всичко предишно.
-------------------------
Поздрав ;-)

Щом има такива усещания, още сме живи:)

Откровението за любимия винаги е просветление навътре, защото той...

Изгърбен от словесното си можене,
разля върху ми капчици комети.
Изгарящите белези оплождаха
сърдечната вина на световете.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2012/09/16/prosvetlenie.1000480

Живецът, Ан, осмисля и осветява, защото...

Живецът е малкия въглен в сърцето,
от който се ражда космичен пожар.
За него е даден безкрая в небето
и само на него е Бог господар.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/02/jivecyt.57337

Нежност, копнежност и стаена страст в словата
за любимия, великолепен изказ и звучене ...
Сърдечен поздрав, Дела !

Една дума искам за сбогом.
С една - да се моля на Бога.
Една - да е песен и зов.
Една - за живота - Любов!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/08/17/edna-duma-za-vsichko.101036

Толкова се радвам да те видя отново :) Беше ми залипсвала ...
Знаеш ли Дела , точно тези неща ме вълнуваха напоследък . Все тая неиздъхваща , неумираща вяра в любовта и в неиното фениксово претворяване. Отново и отново . Това навътре , което излиза вулканично навън трижди оплодено по някакъв магиосен начин . Не спирам да се удивлявам на чудесата и . А споделянето и дава още повече сила и плам. Иска се смелост за всичко и най - вече в любовта !
Хей , чудно е това стихо ! Огнено е , като вода оживена от огън , казвала си го неведнъж !
Радвам ти се отдалече ! :)

Има много сила в този стих ! Поздрави !

'за да бъда космически шепот при раздялата с всичко предишно'

Щастливо благодаря, Лъки!

Дишай любов!
Издишвай живот.
Вдишвай копнеж .
Издишвай щастие.

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/11/22/shtastie.440885

Любовта е катарзисна - факт са проронените за нея сълзи! ;)))
Помита по пътя си всичко предишно и освобождава за себе си всички нагорни светове.

Сълзите светят винаги красиви –
бъди за тяхна истина готов!
Сълзите гневни, скръбни, милостиви
са нашата грамотност за любов.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/12/sylzi.60112

Даам... Вода оживена от огън

Две вълни се пресрещнаха. Сблъскаха черепи.
И телата им сляха се в мощна магия.
От пенливите гриви на белите скелети
се родиха морета - любовни стихии.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/12/01/voda-ojivena-ot-ogyn.643312

!

... защото Любовта е най-висшата Доминанта в Космоса! :)))

Като кораб изтеглен на суша,
като пясък от древна скала,
като сочно отхапана круша,
като земно избрана съдба
той се случва в сърцето ми нежен,
небитиен, свободен, желан
и светът хуква в пътя си прежен
по-добър, по-красив, по-мечтан.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2012/07/18/liubov-a-ne-liubov.980337

Поздравления и от мен за чудесния стих!
Б.

е пресечната точка на доверието и любовта?
А възкръсването - резултат от сливането им.:)
Все не мога да намеря отговорите и за това се въздържам от коментар...довярвано!:))

Потапяйки се в любовната ти лирика, чувствам се като попаднал в един неземен духовен оазис сред битийната пустош. Върховно щастие и радост е да го откриеш и да пиеш жива вода. И ето сега, като препрочитам и осмислям този струящ от дълбините на една влюбена душа пламтящ стих, за сетен път се убеждавам, че Любовта е извън времето и пространството, извън всякакви закони, въобще. А спомените... те винаги свързват с пътеки здрача към утрото:)...
Поздрави, Чудеснице!

наваляна от чистотата на Чувството ти - постоях ...

Страстно фламенко!:)
Гадес и Кристина Ойос...
Поздравления!:)

Благодаря, Бо!

В любовта има нещо убийствено!
Само с мъката тя е Любов.
С колко думи си казваме истини?
А пред мъката с тих благослов
коленичим, преплели ръцете си,
пием с погледи тиха печал...

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/15/liubovta-ima-pamet.80957

Просто Фениксовия код се отключва в нас с истинската Любов. Тя винаги е духовен катарзис. :)))
Моето най-мъдро достояние за нея е: Любовта е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло.
Възкръсването и разкръстването са плод на вечния Кръговрат в спиралвовидния ни и недуален свят, чиито смисъл е в благотворението над Божествената ни душа.

Много страст, много небесно танцуване... ;)))
На всичко. От което любим ми е:


Виенски валс

Виенски валс. И изстрел през сърцето.
В три/четвърти светът ми те погубва.
Въртя се в теб. Върти се в мен небето.
Дантелено политам. И се влюбвам.

Да бъдем двама, в тази въртележка
с избухнали възторзи, бяла зримост.
Виенски валс и цялата насмешка,
че търсих те, а тебе в мен те има.

Сега танцувам пак. И ми е светло.
В душата ми пирува чудно лято.
Виенски валс – любовно междуцветие,
с което ти ми върна свободата.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/09/03/quot-viatyrna-vylshebnica-quot.600193

Хей, светулчице в чистите радости,
колко светлости в тебе звънят!
Приютени са слънчеви младости
в твоя чуден, житейски, син път.
И когато си тръгне пак утрото,
от очите ти в синя тъга,
ще избликва росата на чутото
и ще пише с вълшебни слова.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/01/18/svetulchica-v-chistite-radosti.669606

Сродните духовности намират осмислената си правота когато резонират в еднаква степен с хармонията на могИята си, прекрасен Томич! ;)))

Подсети ме за един коментар на Дулсинея, ето тук:
http://dolsineq.blog.bg/poezia/2010/08/21/shte-te-pomnia-s-liubov-wonder-dela-rai.594286

"В това стихотворение е поместена цялата философия за отношението ни към любимия, за умението ни живеем и да бъдем полезни. Има страхотен замисъл и аз благодаря на Wonder, че ми разреши да го постна в своя блог. Велико стихотворение! Много се радвам, че и на теб ти харесва, Скарлет. Поезията ни дава уникалният шанс да изразим кратко и ясно смисълът на съществуването си. Успешен ден и за теб, Скарлет!...:)))"

Днешния стих е довярваното на тогавашното предсказаНие:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/08/21/shte-te-pomnia-s-liubov.594208

Тези "минуси" най-вероятно са сложени от злобни пуетеси от женски и мъжки род!

Любовта е най-хубавото, което ни се случва тук и в твоята поезия ти я показваш така многостранно, че всеки може да се познае в тези усещания. Поздрави!!

Даам, абсолютно вярно!
Напълно прав си, че дори в панталони са доста женствени в злобореята. ;)))
Но кой знае... може да им е жизненонеобходимо.
При мен са едни и същи, имат да си догласуват за днес. ;)))
И ако ти е любопитно, ето ги:

kapitannemo.blog.bg
http://fkower.blog.bg/
http://kretenka.blog.bg/
http://buhalyt.blog.bg/
4udovi6teto
shao22
nivela
pin
tayko
ivanov77
borisem
ponicka
poliqor
selena1 /за справка на голям % от дублетните форми вж. първия/

Благодаря ти... с един Любовен пир!

Два еднорога край потока от истини.
Две цветя дъхави в своята искреност.
Два дъха, вплетени в нишки от облаци.
Два свята крехки от своите повици.
Две сърца слезли в петите на времето,
бягащо в своя безкрайност от шеметност.
Две очи впити в небето танцуващи.
Четири устни любовно пируващи.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/02/17/liuboven-pir.495106

Браво! Класика, както винаги!:)

Благодаря! :)))

Ще късам лунния си хляб на малки хапки жаждан трепет
и някъде отвъд скръбта в шевиците на моя шепот
ще пукат тънките конци на свързаните наши вени,
през теб ще шепнат мъдреци за островите вътре в мене.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/09/12/lunna-nirvana.818536?reply=3131481

някои са "оковали" при себе си Калиопа, Ерато и Евтерпа и не ги пускат вече дълго време:)))) и ето резултата !!!
За тези чиито сърца все още бумтят под небето на някого:
Наздраве!

Каквото и да напиша, все ще ми се струва незначително! Насладих се на прекрасните стихове които си сътворила!
Благодаря ти!

Само диригентката на божествената капела не видях тук ! (:
Абе , тия хора са откраднали душата на Пупи и са успяли да я мултиплицират . Истинските напускат един по един и като гледам саму дублетни , триплетни и квадроформи са останали...много тъжно . Липсва cамо фотото в имагинерен размер .
Бога ми , за плач е !

Обсесията му е втора кожа. А и както знаем "безделието ражда пороци".
Таланта е жив само когато обича.

Когато злото бавно се сгъсти
и въздухът, опален, не достига,
когато гасне пламъкът в очи,
и чувството за чест глава не вдига,
когато мизантропите ломят
душите си окаяни с несрета,
когато на житейски кръстопът
приемеш от лукавия проклетост,
когато суетата ти е трон
и никой път след тебе не поема,
когато полигамният мормон
навира крак в духовното ти стреме,
тогава всичко бясно се руши,
устоите пропукват безпощадно.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2012/09/19/feniksov-kod.1001327

Пак движа се навътре.
Към собствената бездна.
А рибите мълчат
като олтари.
Рибарят плува дълго,
а после се оглежда,
съзнал, че с неми риби
разговаря.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/01/16/navytre.278092

Хахахаххх... ами Да! Оковите на любовта, страстта и взаимното пиршество на щастливости са най-красивите гривни, опасващи взаимното отдаване, за които си струва да пием от билето на омайностите - Чин-чин! ;)))

Смътно си спомням през тази мъгла мълчалива,
имаше нещо от древното мое заричане
да обичам, без болката тази от ляво (най-дивата) -
стара рана, която остави ме вечно момиче.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/04/14/lumnala-cialost.528053

Дела , убедих се , че този подводен капитан определено не е добре. Нека Бог му е на помощ и всички светии.
Плюй назад и не се обръщай повече !
Това , което видях е преминало всочки граници на нормалността !

Коментарите винаги са Огледалните подрасквания върху собствения ти образ, както тъкмо казвах на един съблогър. А обсесията си е субпродукт на неуспелия да прекрачи над себе си. Ти защо се впечатляваш толкова?
Усмихни се с това, което ми вдъхнови току-що Славимир Генчев и изчети всичко негово, защото само поетиката орисана с дълбочина и мъдрост докосва нагорно и въздига:

Колкото устреми - толкова хора.
Никой не жали на Бога умората.
Собствен аршин ни премерва съдбата.
После отрязва на пътя остатъка.

Чета и препрочитам няколко пъти стиховете ти. Толкова сила струи от всеки стих. Щастлива си щом можеш да напишеш:
"Аз обичам, обичам... неистово! И сърцето ми гине сред зноя ти.
А сега се привдигам следпепелно и възкръсвам от думите - нища,
за да бъда космически шепот при раздялата с всичко предишно."
А това "да съм твоя до сетната истина и небето ти пак да е мое." - невероятно звучи...Хубаво е красиви чувства да владеят душата!! Те са дар свише!!

Прекрасна си във всяка една твоя лирична изповед!!! А от струните на душата ти винаги долавям вълшебните звуци, събрали в себе си хармонията на цялата вселена Любов!!!

Откривах се в твоите строфи...

Поезията ти е изживяна и изстрадана с дълбока любов, затова е вдъхновяваща, мъдра и истинска. Благословия на любовта.

01.11 00:53 - Прекрасна си в изумруденото си съвършенство!:)))
Разлистваш с радостна топлина и огряваш с духовна светлина!!!:)))
Искряща в тъмнината!!!:)))))))

Постинг: Свободни поети в Атина
Автор на постинга: wonder

Хубаво е, че се вижда, нали? :)))
А и само преживяното чувствопознание, носи посланията на духа чисти до откровение.

Благодаря!

Хубаво е да знаем, че "само докосването до другите ни показва кои сме ние".

Де факто осмислянето на света чрез Поезията е духовна еманация на вчувстването, която което е рожба на живеца. :)))

Напълно пардонисана си и винаги добре дошла! ;)))
Чувствителните хора са най-ценните съзидатели на светове.

Туп-туп! /в случай, че не чуваш сърцето ми ;)))/
Благодаря ти, Ати!
Любовта има три основни характеристики: взаимност, отдаденост и вечност.

Прегръщам Небесата ти, Цвети!
Безценни творецо на Красота!

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/16/tango-argentino.473424