Звезди, озверели от взиране,
изтляха в дъждовното вчера.
В душата ти обич извираше.
Духовното пак е химера.

Жената – къпина лекьосваща -
отърка гърдите си в тебе.
И сладка погнуса докосна те,
полъхна на похот и жребий

дали да прекрачиш комфорта си,
морала и светлото царство
или да се слееш с кохорта
на тази жена. И с бунтарство

да хвърлиш цвета си на плявата.
Все избори, все паралели.
Отдавна животът поправя те,
сгъстявайки бавно пределите.

 

Стихът е с Посвещение и е от цикъла "Младите мъже в греха дълбок".

Ооо, трогната съм от твоето Чувство.
Обичам бликащите от емоции хора и всичкостта, която носят.
Благодаря! :)))

МАЙ ЗАБРАВИ,ЧЕ СИ ОРИСАНА И ЖРИЦА НА ХРАМА?

Това е по-различно посвещение.
А иначе... незабравата ми е втора природа.
И аз не забравям. И мен не ме забравят. А бих щяла. :)))