Обязден от стихиите и с вечен пиетет,
човекът на доброто е предаден.
И само Бог е наш велик авторитет.
Ако не е – на злото сме в обсада. 

Ирационална умственост създава святост.
Поетът е проекция на Бога.
От малките неща си правиме разпятия.
И с хаоса се борим в изнемога. 

Изпява усъмненото незримия ни огън.
Небето ни сродява пак с любимите.
Одежда от достойнство дава се от Бог.
Изкуство правят само несломимите.

Коментарът ти изчезна при одобряването, още преди да го прочета.

Благодаря! :)))

Какъв авторитет може да е бог, за който съм казал :
– С напредването на възрастта все повече занемарявам задълженията си. Може би и с Бог е така? Затова светът е толкова объркан.
– Бог, ако съществува, не е всемогъщ – като пръв империалист е разделил света с различни религии за да го владее по лесно.
– Човек се нуждае от Бога за да си обясни света. И Бог се нуждае от човека – за да Го възхвалява.
– Ако има Бог, то той не е добър след като понася и не наказва и премахва злото. Ако ли иска да премахне злото, но не може, то той не е всемогъщ. А може би неговите морални критерии и разбирането му за добро и зло се различават от човешките.
– Когато Бойко Борисов говори и боговете мълчат.
Авторитет ли?