Разпръсна коси чакан дъжд
и  сля се морето с небето. 
При моя красив,  земен мъж
се сгуших и чувах сърцето му.

Люля ме на синя луна. 
Ръцето му къща ми бяха. 
Целунал през мен есента, 
превърна ме в нежно очакване. 

На залеза в жълтия стон
бродирах с очи необята.
Любов, като всеки сезон, 
рисуваше нашето лято.

Ей тоя мъж, тоя мъж, бе!
И за чадър ти служи.

Той е моето Всичко! :))))))))))

На графиката ясно е изразено как ме пази от дъжда.
Нищо, че той е Дъждотвореца, а аз Дъждовита. :)))

Графиката е на художничката Калина Лютова и е рисувана по мой стих.

Поезията е състояние на благодат.
Благодаря ти! :)))