В просторите на моя ум те уча наизуст и плача.
Когато те боли бездумно, провиждам любовта-палач.
Сърцето ти ако е пусто, елегии запаметявай.
Животът е безброй изкуства, които палят ти жарава.  

Помилван в моите сълзи, огнището си ще запалиш.
Обичай, радвай се, прости и в щастие ще се огалиш.
Хармонията в смислен ред над хаоса ти ще се смее.
А ние, ласкави поети, ще пренапишем “Одисея”.