Днес църквата като гърда небесна
отпива мляко в залез над морето.
А птиците, останали без песни,
притихват с клюн в трохите от комета.

През тази нощ, богата на измами,
се влюбвам в онзи изгрев недочакан.
Целувката ми слива се цикламено
над църквата с мистичния оракул.

Морето пее вечната си песен,
русалкова от обич и разруха.
Душите ни се сливат поднебесно
с безкрая на простената си скука.

И ти разбираш – истинска съм само,
когато ме обичаш вдън сърцето.
Когато в любовта блаженстват двама,
животът е с безкрая на морето.