Кръглата вода се усмихна с хиляди слънчеви зайчета и светна в прекрасно-синьо. Край брега се оглеждаше къщичка с кафяви очи и червена шапка. Един облак надникна над езерото, огледа се и посребри водата. Слънцето го избута на изток и грейна открай до край, плиснало златна мараня в тихите води. Облакът все пак се завърна и реши да даде дъждовитата си прегръдка на езерото. Планината Беласица наведе зелените си гори, оцветявайки водата в млечнозелено.
Някога на това място имало тучни ливади с кладенец по средата. Вътре спяла голямата вода, с която хората поливали нивите си, а после заключвали кладенеца с 9 катинара.
В една китна утрин Лабин чакал любимата си Дойрана да дойде при бунара. Отключила тя катинарите, взела вода, но ласките на Лабин я омаяли и разсеяли, и тя забравила да затвори 9-я катинар. Водата лумнала през долината и я напълнила. Така се родило Дойранското езеро и го кръстили на красивата мома Дойрана. 



Дойранското езеро е кръгло, с площ 43 км и се простира между Македония /27 км/ и Гърция /16 км/. Достига 10 м дълбочина. В него живеят 23 вида раци, няколко вида миди, 18 вида риби, 35 вида приказни птици и водни кончета. Богато е на фито и зоопланктон и притежава лечебна кал, обогатена с водораслите алги, които превръщат дори водата в лечебна. Интересен е риболова с корморани, които помагат на хората, подгонвайки рибата към даляна. А гората Мурия - 600 дка с 1000 различни и уникални дървета, е природна забележителност, включена в Натура 2000. Езерото Дойран е безценна екосистема. Огледалната му спокойна водна повърхност хармонизира и те изпълва с радостната наслада на светлото съзерцание.



И... разбира се, когато чуем Дойран, веднага блясваме с очи, сърцата ни се изпълват с гордост и почит, пред подвига на великия български генерал-лейтенант Владимир Вазов /8-мото дете в семейство Вазови, брат на Иван Вазов и генерал Георги Вазов/ през 1918 г., спечелил битката при Дойран с едва 7000 войници /именно тук е тежко ранен от англичаните Гео Милев и губи окото си/ срещу огромната английско-гръцка войска на Антантата, в която се бият 50000 войници /1:7/, водени от английския генерал Милн. Същият, който през 1936 г. в Лондон, при посещението на ген. Вазов издава командата "За почест! Мирно! Свалете знамената! Минава великият българският генерал Владимир Вазов – героят от Дойран." И до днес стратегията на ген. Владимир Вазов се изучава във висшите военни училища в Европа. 



Дойранското езеро е 3-тото по големина след Охридското и Преспанските езера. То е национален резерват. По отношение на броя на видовете риби, живеещи в езерото, то е на първо място в Европа.
Единствено тук ловят риби с помощта на птици. Водите действат терапевтично и лекуват болести на опорно-двигателния апарат, кожни и дихателни заболявания. Водораслите алги насищат с йод въздуха. Брега има 8-километрова алея за разходки и плажове с всички удобства. Осеян е с малки рибни ресторанти, кафенета и хотели. Близостта му с България, прави Дойранското езеро любим кът за отдих на много българи. Някак си си у дома.

голяма красота е. Ходихме, пък купувахме мед с баща ми преди години, продаваха на брега какво ли не.

Да, чудно е! Бяхме с приятели в Царството на спокойствието. Пихме вино от Тиквеш и ядохме червеноперки от дълбините на езерото.
Езерен ден, както му казваме, изпълнен с ведрина, спокойствие и безгрижие. :)))

Хехе, страхотно!

Като прозрение.
Като картина.
Като диханието на вода.
От синьото копнение
до златната лавина,
все извори на свобода.

Омразата на бритите към България е станала още по-силна след нашата победа при Дойран! Официално заявяват, че никога няма да ни простят! Реалността го доказва!

Така е. Прав си!
В тази битка англичаните за пръв път използват химическо оръжие и правят 9 химически атаки срещу българските окопи. Българите, обаче под ръководството на ген. Вазов, използват противогази. И не само това като подготовка и стратегия, а волята, силата и братството между войниците и офицерите повдига духа.
Дойранската епопея вероятно е най-славната ни битка.
Един от англ. офицери /не му помня името/ казва: "Научете се да умирате като българите - само тогава ще можете да ги победите!"

В Дойранската епопея участват много български творци:

"Офицерски кандидат Гео Милев, преводач в 34-и пехотен Троянски полк, пише: „Небето беше нажежена червена мед, хвърляща кървави отблясъци по околните върхове. Гореше Дойран, запален от неприятелските гранати. Барабанен огън. Непрекъснато, през целия ден, бетонният свод над главите ни се тресе. Цял ден. Чак додето слънцето изчезне някъде над надвисналите зад Вардара облаци”.

В Дойранската епопея участват и създават творби не само писатели, но и художници, композитори и музиканти. Кореспондентът на дивизията Николай Райнов създава стихотворението „Дъб” и пише „Книга за царете”, както и няколко глави от „Видения за древна България”.

Вълнуващият нежен лирик Никола Лилиев пише в дописката „Нощ над Поленин” за списание „Отечество”: „Хладната лятна вечер бавно догаря и над Поленин спуща морни крила нощ тъмна и зловеща. Езерото тъне в мълчание и неговите сънни нощи бленуват блясъка на първата отразена звезда”.

На Дойранската позиция се сражава подпоручик Сергей Румянцев. Ранен, той пише стихотворението „Финал”. Позицията посещават Йордан Йовков и Антон Страшимиров, който пише: „Бързай лодкарю, тегли към брега; езерото се запали, то гори в кървави пламъци”. Александър Морфов и Камен Луков предизвикват възхищение със своите маршове."

Дядо ми е воювал на Дойранския фронт през Първата световна война. Разказваше и за езерото.

Беше голяма суша и жега. По заповед на Тито всичката вода от Вардара се изпомпваше, защото това било вода на Югославия и тя имала право над нея. Гръцките селски стопани се оказаха в голяма беда и гръцкото правителство разпореди да се изпомпва вода от Дойранското езеро. Водата му е била снижена под 20% от обема му и голяма част от водните обитатели са измряли, около езерото се е носела тежка миризма. Преди да се изпомпи цялото количество вода е било постигнато решение на проблема с водата.

Разказвай за тази славна битка на децата и внуците си. За корените и за дядо ти. Националната гордост так се гради.

Да, знам го случая. Бреговете били покрити с измряла от сушата риба. Езерото и сега е 1/3 от капацитета си и се пълни главно от река Ханя от Беласица.
Много е красиво и има прекрасна енергия.