Пий соковете на живота, дори когато отречеш,
че съм ти ключа сол и нотите, и дивия ти луд копнеж.
Пий в шепите ми радостта си и вярвай в бялото добро,
което може сътворено да засади и в теб дърво. 

От корените до небето разлиствай своето сърце.
Обичай в теб мъжа, детето, жената, всички светове...
Ако в небето съм комета, пламтяща ще се приземя.
Ще бъда всичките поети в короната на радостта.

НЕКА СЕ ПОМОЛИМ БОГ ДА УПОКОИ ДУШИТЕ НА ПРЕМИНАЛИТЕ В ОТВЪДНОТО С ПРАВЕДНИТЕ ДУШИ !

Шарена като сънища, ЕлиНели, като ти видя именцето и ведната се сещам чудната Нели на Едгар По:
"Звездите среднощни
не са по-разкошни
от нейните чудни очи!
И пурпурът златен
на ден благодатен
залезва... изчезва... мълчи...
пред златните къдри на моята Нели,
изплели вълни от лъчи..."

Да се помолим.

Кой знае защо, прочитайки стихотворението, се замислих : Защо жената се съпротивлява на откритата любов на мъжа и все трябва да я прелъгваш?

Непознавам такива жени. Днес жените са по-смели и откровени от мъжете. Освен това Жената избира бащата на децата си по висша интуиция и другите мъже не я интересуват. Особено когато открие Истинския. :)))

Короната на радостта владее
сърца, които се разлистват!
Там красива музика на бялото добро се лее,
докато страниците на живота се прелистват!

Както винаги прекрасна и вдъхновяваща си ти!

Благодаря! :)))
Чуден поетичен коментар!