Когато срещаме смъртта – единственото несъмнено нещо,
отпадат всички правила, изгарят всичките погрешки.
Човекът става спомен бял и ни се струва, че го губим,
но не е вярно! След печал, остава вярата да любим 

човешката му красота, пространствената интензивност,
обричане накрай света, пронизващата сензитивност.
И вместо горко да скърбим, молитва за духа да кажем.
Така ще бъде дълго зрим, обичан и докрай опазен.

Имаш си врагове-минусчий, в тоя хубав светъл ден!!!
То и аз не съм възторгнат от римата
интензивност - сензитивност.
Не бях възторгнат и от постоянното възпяване на смъртта от Чу, като че чудо голямо ще стане...
Млади си отидоха Ботев, Дебелянов, че и Яворов, и Смирненски (на когото някакъв тиквеник-скулптор дигна отблъскващ паметник на завоя на трамвая до Строителния техникум "Ботев").
Болестта, смъртта и погребението, са не-съвсем приятни части от един преход, който милиард и нещо индуси вярват, че води към ново пререждане. И аз май съм съгласен с тях. Това е полезно и не е изключено. Дънов го вярва, а леля Ванга го отрича с половин уста, и даже в Библията има намеци...

Да, така е! А "болките" са осъзнати уроци.
И на другият ти въпрос от ЛС - да, вярвам в прераждането. :)))

МинУсиращите са човек и половина. Човек ли казах? ;)))
В този слънчев ден се усмихват хората на светлината. Тези в тъмното дращят минуси, отвисявайки се в нета. Все избори. Все оброци! А както знаем Изборът е Съдба.
Смъртта е Портал и нищо повече. То човек и Мъдрост като трупа, трупа печал. ;)))
Понякога възторгването от римата /умения възможни за всеки занаятчия поетизиращ - ето и ти спомена един такъв/, не са толкова важни колкото Смисълът на Посланията, изказани в стиха.
Светът бъка от безидейни поети - дрънкащи решета. ;)))
Имам един разказ по темата, ако не те мързи да си го намериш в блога ми - казва се "Бялата мистика".
А за гениите, умиращи млади - особено тези, които са убити и самоубли се, /част, от които си изброил/, имам 21 постинга.
/Виж горе в заглавието 1-ят постинг по тази тема, 2-ят е за Гео Милев/

Гениите живеят или много дълго, или много кратко.

Ако наистина си Човек, не може, не трябва с лека ръка да пренебрегнем всичко казано в творбата и подкрепено от плачещата цикулка или виола. Не бива...
Не вярвам, че и духът загива... Не вярвам, че ще сме пак същите и ще можем да повторим каквото е било...
По-добре да си духнем в пазвата и нас да не сполетява и да отминем тихомълком, отколкота да проявим негатевизъм...
Не трудно, а май е невъзможно човек да се изправи след такъв удар на Съдбата.
П и е р

Факт! Граф Сен Жермен - вечно живият, Шекспир, Толстой, Моне, Хайдн, Пол Маккартни, Уили Нелсън, Клаудия Кардинале, Чарли Чаплин, гениалния билкар Ли Чинг-Юен - 256 години, Бабаджи - роден 203 г. сл.Хр. и още е жив, Св.Анна - Бабата на Исус - 560 г, Авитохол от рода Дуло - 300 г., Ирник - бълг. хан - 150 г., Дънов, Слава Севрюкова, Айнщайн, Нютон, Микеланджело, Пабло Пикасо и мн. др.
Сега като се замисля май повечето от завършените гении са дълголетници - вероятно Бог е отредил съдбата им защото имат какво да дават на другите.

Прав си! Иначе няма "удар" на съдбата. Няма никаква трагедия, а размисъл за Омегата на Пътя ни. От раждането /Алфата/ тръгваме право към края си. Почти всички. ;)))