Обитаваме живота като древни астролози.
Искаме си всички квоти от богатите залози.
Вътрешната драма зрее сред нестихващи овации.
Ние важно ветролеем собствените си мераци.

Ежедневието бие барабана на съдбата.
Чудим се, не чудим, ние търсим своите разплати.
И в презряност удивени, режем вените на мрака.
Знаем, предопределено е да сме пътници и влакове.

Нашата специална драма произвежда ни продажно.
Малките души измамни търсят смисъла напразно.
Външните ни напрежения мразят хубави емоции.
Но е време да провидим и с любов да се надскочим. 

Браво- темата за любовта отново става модерна в Интернет,интересно описание на съвремието си направила!

Темата за Любовта е вечна, както истинската любов е вечна. :)))
Имам един любим израз на Тим Робинс от "Бърни Кълвача":
"Ако имаш любов - имаш всичко. Ако ли нямаш, е все едно какво друго имаш." В две изречения - цял свят.

Перифразирам мисъл на един, когото дълбоко уважавам. Наоколо е пълно с живи, крачещи мъртъвци.
Нищо и към никого лично.
:)))

Е, този "един" може да се е обкръжил с такива крачещи, защото очевидно е от Малките души измамни /които/ търсят смисъла напразно.
И тези, сред които крачим, са наш избор.
Иначе прекрасно те разбрах. :)))

и за снимката!

Не исках да го упомена този "един", но след квалификацията се налага. Елеазар Хараш. Ако и той е малка душа, или неправилно съм перифразирал, или си представям какви сме ние.
:)))

Благодарности!
Ти имаш книгата и си видял... серията. ;)))

Ооо, харесвам го този човек! И го зная подробно-духовно-мистично. Да беше казал, че за него иде реч, че да си меря приказките. ;)))
Ей така стават думните изцепки. Вдъхвам си назад казаното, защото не говорехме по същество, а по принцип. На мен ми е казвал, че съм Хармоник, защото раждам Хармонията сама от Себе си.

Аз чрез него опознах още по-дълбоко Дънов, защото той постоянно го цитира.