Стремленията някак опустяха.
И хората ми станаха далечни.
Под своята житейска, мъдра стряха
попивам дъждове в картини млечни.

Попивам хоризонт, зелени ниви,
гори вълнисти, сякаш са морета.
И вярвам, че светът е най-красив,
когато призовем го през сърцето.

Разтапям се в меда на заранта си,
открила колко много те обичам.
И зная, че докрая на света си
в душата си с любов ще те изричам.

"с любов ще те изричам" "твоето име, ЖИВОТ".

Казвам се Любов

Казвам се Любов. И съм от Вечност.
В дланите ми бури са живяли.
С нежности вилнея безконечно
в лоно от сърдечните олтари.

Казвам се Любов. И съм от вятър.
Често овършавам битиета.
Страстна съм. И диво-непонятна.
Дъхвам на съдбата под крилете.

Казвам се Любов. И съм щастлива.
Своя свят богат ви завещавам,
стъпките си в дните ви красиви,
ласките ми в нощите – жарава.

Казвам се Любов. И ми е лесно
светлото да пия от небето.
С птици да се рея. Да съм песен.
Изворна да бъда през сърцето.