Не случайно Пуника гранатом е най-красивото Буффф!-нало, пролетно дърво. Когато го видях да цъфти за пръв път в собствения си двор, бях смаяно-възхитена и го нарекох Марсова роза – едно невероятно красиво цвете-дърво, богато обсипано с ярко-червени цветове, спящи върху зелени легла от листа, наподобяващи сливането на роза и хибискус. Цъфналият нар радва окото и душата, като гигантски огнен букет, цели два месеца - май и юни. А последните два - ноември и декември, дървото, с опадали вече листа, грее обсипано с многобройни звездни мъниста – червените му кръгли плодове.

Нарът обича топлината, така както човек я обича в ближните и дома си.
В Тибет нарът е основно лечебно средство с много широк аспект приложения.
В Древен Египет е открит в Тел Ал Амарна през 1375-1358 г. пр.н.е, нарисуван на стените в гробницата на фараона Аменхотеп.
Арабите го използват за главоболна панацея и сърдечен лечител, а индийците като подмладяваща отвара. Китайците смятат, че е стълб в имунната система и тоник за цялостно укрепване на организма.
Признат е навсякъде за перфектния антиоксидант, зареждащ с Божествената енергия на плодовитостта.
За мен нарът е звънчета с много любов, стопяващи в небцето усещането за будност към Живота, чийто вкус също е сладко-кисел в щастията и премеждията ни. 

Легендите често прерастват в традиции и се преливат в бита ни. Нарът като символ на брака, има пълнота и пълноценност, наподобяващи сърце с много преживявания – емоционално набраздено от спомени и случвания през Любовта, която е за живеене.
В празничните дни е хубаво да има нар на всяка трапеза.
Традицията повелява по време на празника някой да вземе един нар /най-големия/ и да го удари с все сила в земята така, че семенцата-сърца да се разпилеят като благословия над семейното щастие. И  колкото повече политнали зрънца – толкова по-голяма ще бъде любовта, сполуката и благоденствието в тази къща.
Наслука през новата 2012 г.!






NB! Снимките са личен архив!