Тривиалните явления и естетски креатури
бяха цяло поколение от Изкуствата в потури.
Има толкова различия под егидата да можем,
че уцелили безличното, кича взехме за велможа. 

Фокусирани над формата, безпардонни за таланта
брахме корени изкормени от идеите шармантни
на безвкусното и чалгата, на попиващата грозност
и се взирахме фанфарно над „поезията” в проза. 

В стон метлите за художници по пътеки листопадни
убеждаваха, че можели най-абстрактната ни жадност
да напият от естетика, а задъхвахме се празни
пак под мелниците ветрени на претръшкани фантазми. 

Вече Видов ден настанал е и познатите тирани
ще си плащат вампирията, макияжно-заиграни
в полусенките на себе-то, паяжасало с амбиции.
А творците ще помахат с век, от небето си на птици.


http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/01/04/mogiiata-ili-izkustvoto-proekciia-na-boga.661616 

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/01/31/kazanite-neshta-dumite-i-ivan-metodiev.677049 

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/10/12/interne-a-t-za-neudachnici.833903 

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/10/18/tvorecyt-i-senkite.417822 

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/02/02/poeziiata-kartina-na-dushata.484919 

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/12/bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se.509626 

Сещам се кое те провокира :)

Хахахаххх... Е, ти беше там и знаеш! ;)))

Онзи/Онази дето...
Мълчи и се грижи за... нищото.
в миг изострен до краен предел.
Като вълна душата разнищвал си,
доразчепква си низката цел.

Все на плитко живеел живота си
в час посочил го с черна ръка.
Греховете отдавна разсрочил си
днес живее на чужда глава.

"В днешно време няма създатели. Съвременните служители на изкуството не създават, а имитират. Те търчат подир красотата и подобието или подир това, което наричат оригиналност, без да притежават и най-необходимото знание. Без да знаят и без да са в състояние да направят нещо, тъй като се лутат в тъмното, те са възхвалявани от тълпа-та, която ги издига на пиедестал. Свещеното изкуство е изчезнало и е оставило след себе си само ореола, който е обгръщал неговите служители. Всички днешни думи за божествена искра, талант, гениалност, творчество, свещено изкуство нямат твърда основа, те са анахронизми.
Какви са тези таланти?
Или ще трябва да наречем занаята на обущаря изкуство, или ще трябва да наречем цялото съвременно изкуство занаят. С какво обущарят, който шие модерни обувки с прекрасен дизайн, е по-низш от един човек на изкуството, чиято цел е да имитира или оригиналничи? Когато има знание, и шиенето на обувки може да бъде изкуство, но без него и жрецът на съвременното изкуство е по-лош от посредствения занаятчия. "

"Той цари и в изкуствата, като им хвърли мрежа, че най-хубавото нещо е във видимия свят - в илюзията! Помислете, а не знаят бедните живописци и скулптори, че зад тази природна проява има идеални образи, които чрез невидими строители се мъчат да реализират и въплътят своята красота, но те не виждат, интуицията им биде забулена и ясновидството — почернено. В поезията влезе, в литературата, в драматичното изкуство и сега там всяка драма е оргия от тържества на онези низши човешки сили, които възбуждат най-ниската човешка и животинска природа. Висшият идеал на поетите за безсмъртната красота и любов изчезна и всеки възпява своята любима, която на улицата е срещнал и, знаете ли що?... "

Тод-"Звездата на Изток"

Явно сме дотолкова близко в мнението си, че взаимно се припокриваме по темата :)

не знам какво те е провокирало, но поетичния шамар който си извъртяла със сигурност гори нечия буза ( вампирска)
хаха, кефя ти се на порива! :)

Привет, царице на поезията!
Радвам се, ако съм бил дори и едно пламъче от твоя творчески пожар. Бъди винаги така щедра към простосмъртните със своя талант. Ти си от малцината, в които изкуството продължава да живее. Ти ме караш да гледам с надежда към бъдещето.
С много респект!
kordon

Ти си "Казващият истината!" Радвай се, бе Бог е посочил Теб. Аз съм от тези, в чиято душа тя отеква. Благодаря Ти за това, което отправяш към нас с творбите си. С хора като Теб светът е по-богат, Дела.
Коста

"Тривиалните явления и естетски креатури
бяха цяло поколение от Изкуствата в потури."

Ха, добре си ги изтропосала! :))) Поколението в потури или Изкуствата в потури...Все тая. Много ми хареса това определение. То и сега има такова поколение - цяла Потуриада, хахахах!

Е, как... Да победиш самомнението си е Велико дело, remember?
Обожавам Гурджиев! Дори в последователят му Успенски има много от него /например "В поисках чудесного"/

А аз като същинский хихохондрик приемам нещата философски. :)))

Вкопани сред каляските
на мръдналото време,
чертаем си света калейдоскопно.
Обрамчени от маските,
готови да задремем
животите си пишем допотопно.

"С което и име да те извикам, ти си Безименен във Вечността. Ела, Ела, казвам, подкрепи ме и ме пази в моите действия.
Твоето изкуство се проявява и в небето, и в ада. Ти, който вибрираш между светлината и мрака, издигаш се и слизаш, вечно изменящ се и винаги си оставаш един и същ. Слънцето е Баща Ти. Луната е Майка Ти. Вятърът те носи във пазвата си и земята винаги е хранила Неизменния Бог. Ела и въздигни всеки дух до небето и етера, над и под земята, на сухата пръст и водата, на вихрушката от вятър и буйния огън ..."

То с нашето дръзко смирение май отдавна си пием от един Извор, що да не си говорим и телепатично - това поне е лесно. ;)))

СМИРЕНИЕ

Когато черно слънце ме затули
и хоризонта си отхапе от посоките,
когато с пустотата съм забулена,
а погледа рисува цветнооко,

когато съм пречупила агонии
с прекрехкото стъбло на лунно цвете,
когато през живота си догонвам,
не теб, а вярата в поета,

тогава ще ме срещат петолиния,
изваяли косите ми с наслада,
тогава ще съм огнената линия,
която ще гори у теб – на кладата.

И вятър ще гризе дъга в подмолите
на времето пречупило си кръста,
защото любовта ми е измолена
от ноктите съдбовни за насъщния.

Тогава ще си мой за вековечности.
Дъхът ти ще изгаря с всеки вопъл.
А моята безпаметност - човечната,
ще се смири до Изворния ропот.

Ооо... още кънти.
А и аз в памет на Иван се присещам, в тази връзка, за неговото си:

КЛОН
Иван Методиев

Един ръждясал клон насред реката,
с години вече в тинята лежи,
дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.

Тече реката - тъй тече всемира.
Просветне риба, птица прелети -
уж всичко си е пак като преди...
А кой към теб от дъното се взира?

На теб ти прегръщам Небето с това:

ИЗВОРИ

Помня когато четях Ричард Бах,
Хегел, О`Хенри, Декарт и Спиноза.
Беше в нощта с първородния грях.
Бях не мечтател, а някаква проза.

С летен дъх пиех дайкири и с Фром,
нищех на облаци Лао Дзъ, Ръсел...
Нощите яздеха смисъла щом
в поглед се сбираше древният пъзел.

Днес съм един прекален водопад -
влюбена в Юнг и превзета от Уилбър.
Спомням си онзи космичен поврат,
който щастлив като извор, ме милва.

ИСТИНАТА

Истината - тази трудна даденост,
все сълзи в очите на смутените,
бавно си намира тъжна клада,
после смъква всички на колене.
Колко са несретните лъжовности -
сенки бледи в стари изкушения.
Прошка безразлична до греховност.
Тягостно мълчане. И забвение.

Истината, тази чудна истина -
най-благословеното ни можене!
Устреми в недрата ни. Неистови..
В църквите й плащаме си ножа.
Толкова ли грешни сме? За нищото
стичат се сълзите ни горещи.
Истина в сърцето ни (огнищна)
бавно пали сетните ни свещи.

Уви, О`Вампирена Словоблудстваща Потуриада, самоизмисляща се от самозаблуди!

Сега красивости за теб с Моне и Едвин Мартон в една моя си Mysterium coniunctionis:

Когато в изпътувани мълчания
крещи от спомен плачеща въздишка
и лъхне в странно-утринно признание
сърцето в своя ритъм, стара книжка
припомня ми премъдро как в годините
на себе си не спрях да се кръщавам,
как вярвах в тази изповед руинна,
с която любовта ми се прощаваше.

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/10/21/mysterium-coniunctionis.419601

Вампирия чалгирия .....за жалост много са поели по този лесен път ! Пътят към стойностните неща е труден и обикновено не носи много материални дивиденти!
Поздрави Дела !

Иван Методиев ще си остане НАВИгатор за истината, но вампирите ще изчезнат от днес. ;)
"Истинската поезия се случва, когато е постигнато единството на всички неща до степен "птица да въздъхне - всичко се променя". Нава или приобщаването "към тайнството на Сътворението в мигновението на творческия акт" е именно това въздъхване на птица, което променя целия свят." Книга на прашинките, Иван Методиев

А както казваш ти "и в Поезията няма вакуум" затова и


Всеки Моцарт си има по един Салиери -
зъл мерзавец-завистник с по-дребен талант.
Той не може от злоба своя гняв непремерен
да прикрие. И бълва катранен фонтан.

Като Дао-то на Иван, второ няма. ;)))

„Бог твори.
Сатаната обяснява.”
Иван Методиев

Не се разбирам с носителите на тези пародийно-кичозни кухоежбини и словослагателства. То и те не се разбират със Себе си, но все пак се развиват. Имат този Избор. А житейската спирала не им оставя друг път, освен този след какавидата. Някои за жалост тичат „нагоре по стълбата, която води надолу” ;)))
Една от любимостите ми, като старо прозрение, е тази на Екзюпери:

„Патетиката на крилата е фалшива поезия на етажа на гъсеницата.”

Избрала си най-красивия за мене стих от "Mysterium coniunctionis",който за втори път ме върна години назад като вълшебна машина на времето...За да се докосна до онази сърдечна тайна на обединението на две души, която прави невероятна алхимична смес от неземно щастие, върховна обич и...тъга. Дано тази тайна не бъде никога разкрита и обездушена.
Благодаря ти от сърце и за чудесния клип с пленерите на великия Моне и музикалния съпровод на виртуозния Едвин Мартон!

Вампирия винаги е имало и ще има... Остава изкуството, сътворено с Душа, със Сърце, с Дух...
Жалко, че толкова се раздаваш в коментарите, а са те обезмедалили!...
Светли коледни празници! :)

Няма как да бъде обездушена, Томич. Любовта е най-висшата Доминанта в Космоса. И има напълно духовно измерение. Физическите й проявления са само върха на айсберга обърнат наопаки. ;)))

Има бъг в системата, ще го оправят. ;)))
Весели празници, любов и благоденствие!!

Моите уважения Вострото, но не си прочел вдъхновяващия ме постинг На Кордон.
А вампирията, както казва Иван Методиев /споменато е в един он линковете под стиха ми, който също не си прочел/:

„Нерядко стихът избликва мигновено; изведнъж връхлита;При това внезапността трябва да е отвътре, да е “органична”, а не външно привнесена, “съчинена”, “натаманена”; тук най-ясно се долавя какво е имитация.;
В хода на т.нар. писане внезапността се долавя като идваща из-вътре, като внезапен изблик; поетът в очакване на внезапността е като един вид заклинател, който призовава тишината да проговори, духът да се яви; а в хода на т.нар. четене внезапността трябва да “дръпва” навътре, да “поглъща”, да води обратно до онова, от което е дошла. В своето вглъбяване поетът стига до корените на видимото… чистата природа… После отново се завръща в стихотворението, във видимото – и отново, и отново се гмурва, подобно на плуванета на делфин… Ако читателят неусетно не извърви пътят на делфините,стихотворението е имитация, вампир…” Иван Методиев

Благодаря ти за топлите думи и умението да надникваш Отвъд кича и словоблудствата на чалгарията из всички изкуства, което е световна тенденция, но ще отшуми. ;)))
Веселие и смирение, здраве и щастие през Новата 2012!

Дела, ако тайната на обединението на две души бъде разкрита,тя неминуемо ще бъде обездушена. Защото достатъчно е някой съвременен "алхимик" да напише научна дисертация върху нея :))) Не си ли представяш верижните събития след това? :))

Видовден го наричам Виденов ден:)))
Честито Рождество, Дела!

Бях свидетел на творчески юбилей. Боже, каква сервилност и навеждачество към силните на деня. Мислех да установя контакт с тази "поетеса", издала няколко книги. Но отвратен от видяното я зачеркнах дори в мислите си.