Поздрави, горе главата.

Дела,
от твоите стихове човек до теб по- добър става, камо ли влюбен.
Не се отнася за катили и невменяеми.

Засрамих се пред толкова знаещи и се почувствах нищ. Та затова махнах много отдавна постовете си. . Всички, докато се научат, ще знаят поразително много, а след това може и да се включа. Ще почакам, ще има да чакам. :))) Гостувах ти, имах коментар, за да не ме вземат за "спотайващ се мерзавец", но го изтрих и се дискредитирах , без да искам. :))). Бях написал.- "Безусловно е само условното" и си казах, ето и мен ще ме вземат за поразително много знаещ.:))). Спрях се, но оставих следи. Хвана ме. Бъди все така жива , здрава и щастлива, вечно млада и красива.
"Активирането" , като контрапункт на "Деактивирането" е желание за диалог, а диалога е потребност за активиращият. Деактивиращият , няма такава потребност, или поне не с всеки. Човек води диалог единствено и изключително заради себе си, както и всяко друго действие. Ако казва истини, очаква потвърждение , или отрицание, което е доминантата в интереса. Ако не казва истини, отново е същото. Колкото повече е активен, толкова по голяма е потребността му за диалог. Друг е въпросът, доколко "СмисълЪт" може да стимулира "активирането", доколко вероятностите в разговора са далече от единицата, от хипотетичната истина.

Истинно излияние!,както казваше за това стихотворение Ламята. ;)