Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
12.11.2010 10:13 - Сърцето ми е клетва и оброк
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 9128 Коментари: 35 Гласове:
97

Последна промяна: 21.03.2013 19:40


Когато ми се случваш съм красива.
Когато съм красива съм луна.
Когато съм луна съм най-щастлива.
Когато съм щастлива съм добра. 

Когато ме целуваш в мен избухва
на хиляди комети радостта.
От светналата радост до разрухата
причината ми все е Любовта. 

Когато съм любовна в теб се рея.
Когато с теб се сливам съм ти Бог.
Когато в мен Божествено запееш
сърцето ми е клетва и оброк.




Гласувай:
97
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katty1959 - Прекрасна изповед! :)
12.11.2010 10:33
Прекрасна изповед! :)
цитирай
2. 777 - Голямо благодаря, бралтисе!
12.11.2010 10:42
Вдигна ми духа и настроението поне с 30 градуса. ;)


МОЛБА ЗА БЪРЗ ОТГОВОР

Там, на спирката автобусна,
гледах нямо твоята хубост.
Ти събуди във мен
куп чувства.
Даже тъжното чувство за хумор.

Дай ми бърз отговор на въпроса:
в този свят на жестока апатия
дали да скоча от моста
или във твойте обятия.

Георги Константинов
цитирай
3. wonder - Благодаря ти, слънчева душа! :)))
12.11.2010 10:48
katty1959 написа:
Прекрасна изповед! :)


Прекрасен ми е Изповедникът! ;)))
цитирай
4. wonder - Важно за всеки скачач: "Това е стена и нищо друго" ;)))
12.11.2010 10:49
777 написа:
Вдигна ми духа и настроението поне с 30 градуса. ;)


МОЛБА ЗА БЪРЗ ОТГОВОР

Там, на спирката автобусна,
гледах нямо твоята хубост.
Ти събуди във мен
куп чувства.
Даже тъжното чувство за хумор.

Дай ми бърз отговор на въпроса:
в този свят на жестока апатия
дали да скоча от моста
или във твойте обятия.

Георги Константинов



СТЕНАТА

Пак ще живея - една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата
и от листа ще си правя сандалите...

Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите - двама по двама.

Без да мисля тогава, че дойдох да живея,
аз затворих очи, за да нямам свидетели -
и я блъсках, и дращих, и вих срещу нея,
докато не покапа кръв от ръцете ми.

И припаднал накрая в дивия бурен,
плаках тайно от гняв и обида -
извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,
каквото напишеш - няма кой да го види.

Последната моя надежда тогава издишах
и сам си отрязах крилата наболи -
какво е човекът, щом малката мишка
може спокойно да мине отдолу!..

Но свършва живота, ще прекипи като сода -
всичко друго е вятър и стихове.
И ако трябва сега да извикам свободно,
извикал бих само: "Аз викам."

Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.

Борис Христов
цитирай
5. dum - Много светла и енерия струи от теб на големи фотонни талази, лейди!
12.11.2010 11:21
И защото го обичаш, целувам ти ръка с него. ))

СЛЕДОБЕДНО КАФЕ

Борис Христов

Във моя дом, във тая бойница зъбчата,
остана ли, забравям, че живея, че обичам.
Приятелят ми се измъкна по кината,
за да целува там доброто си момиче.

Излезе майка ми - навярно да погледа
животът как тече и как край нея отминава.
От нощна смяна се е върнал пак съседа -
ще спи до вечерта, съвсем ще ме забрави.

Потъна в паметта ми, в тая скъсана обувка
започнатия стих - добре е там на сянка.
А котката върху черешата писука -
върти опашката си и с връбчето се занася.

Не е пристигнала жена ми и не зная
къде се бави и какво я спира да се върне.
Дори прозореца двукрил на мойта стая
очите си към улицата е обърнал.

Ще трябва сам градината да прекопавам
и сам вода да мъкна към изпръхналата суша.
А как бих искал с някого да разговарям,
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам.
цитирай
6. wonder - И азззззз те обииичаммм... ;)))
12.11.2010 11:29
lunar написа:
Обичам те, ехееййй, Изповедника :):):)
Викам ли достатъчно силно?


Скоро ще станем цяло ято изповядващите се! ;)))))))))))))))
А аз ще се размножа като чехълче в свои води и с пискюл светлина по върха на космичния шут.
цитирай
7. wonder - Дум,
12.11.2010 11:29
ТЪГА
Борис Христов

Къде да отидем, къде да се скрием
в тоя град, в тая лятна чакалня.
Птица във въздуха не смее да мине,
с камък да драснеш - ще се запали.

Бавно вървят часовете следобедни,
сякаш някой се учи да свири
и се разбиват във сините кораби
на гърдите ни татуирани.

Двама по двама под горещата шапка
на слънцето цял ден се скитаме,
с вечното наше тъжно очакване
на провинциални мислители.

Реката пресъхва, а ние на моста
стърчим в тишината запалена.
И спориме дълго, и философстваме
за морската флора и фауна.
цитирай
8. wonder - Картина за изповедник...
12.11.2010 11:35
Гола жена свири на нощно пиано.
А пианото гледа жената и акордира се сложно.
Вече награква я вън нейде бялата врана,
но жената не чува потънала в своя тревожност
и посяла в клавишите своята нежна нирвана.

цитирай
9. sunn - Сияйна !!!:)))
12.11.2010 11:38
Когато блестят от щастие очите ... ! Усмивката е красота ! :)))
цитирай
10. wonder - Осияла съм си всички клетки и сега очаквам...
12.11.2010 11:42
sunn написа:
Когато блестят от щастие очите ... ! Усмивката е красота ! :)))


... да се превърна в някаква свръхнова, която ще се бурясва дълго време с ветровете и огньовете отвътре. ;)))

Я, да го нарисуваш! :)))
цитирай
11. nikitabg - :-))) прекрасен стих Wonder...
12.11.2010 11:45
.....Кост от глухарче на Борис Христов

Обядва слънцето. Развързва си колана.
Изпива виното - вратът му е червен.
Залива ме... И повече не мога да остана
спиртосан в стъкленицата на тоя ден.

Гърми отвън животът и се плиска.
И въпреки че подир миг една процесия ще мине,
аз стискам шапката в ръка и мисля,
че няма смърт - не може и да има.
цитирай
12. mariani - Чуден
12.11.2010 11:48
стих...Поздравления, wonder :)
цитирай
13. wonder - Еххх, обичам го това чудовищно можене неговото и така...
12.11.2010 11:49
nikitabg написа:
.....Кост от глухарче на Борис Христов

Обядва слънцето. Развързва си колана.
Изпива виното - вратът му е червен.
Залива ме... И повече не мога да остана
спиртосан в стъкленицата на тоя ден.

Гърми отвън животът и се плиска.
И въпреки че подир миг една процесия ще мине,
аз стискам шапката в ръка и мисля,
че няма смърт - не може и да има.


... се пренасям в извънземието колосално, че май ще потъна в близката планина да посъзерцавам.
Благодаря ти за тази кост от глухарче, която винаги ефирно ми е рисувала из въздуха картина след картина! :)))
цитирай
14. sunn - Когато блестят от щастие очите. . . ! ...
12.11.2010 11:49
wonder написа:
sunn написа:
Когато блестят от щастие очите ... ! Усмивката е красота ! :)))


... да се превърна в някаква свръхнова, която ще се бурясва дълго време с ветровете и огньовете отвътре. ;)))

Я, да го нарисуваш! :)))


Свръхнова , светлина , светлина ,
отблясъци и ето идват,
бързат нови светове... !!! :))))

... така го нарисувах с думи - обичам бързите рисунки... !!! ;)))
цитирай
15. wonder - mariani - Чуден
12.11.2010 11:51
mariani написа:
стих...Поздравления, wonder :)


Мерси, Мариани!
Още един мой и не точно такъв, но за теб? :)))

Светлина от сълзи

Дори да ти е тясно в кожата
дори да стяга в гърлото светът,
ти трябва да обичаш можещо
и да прекрачваш всеки кръстопът.

Дори да пари мъката в очите ти,
обичай сякаш дишаш. И прости.
Не всеки, прекосяващ дните ти
си струва светлината от сълзи.


цитирай
16. wonder - sunn
12.11.2010 11:53
Правилно!
И аз съм по бръснещите полети, затова ползвам светлодумните палитри. :)))
цитирай
17. sunn - Правилно! И аз съм по бръснещите ...
12.11.2010 12:04
wonder написа:
Правилно!
И аз съм по бръснещите полети, затова ползвам светлодумните палитри. :)))

...Затова си ЧУДОО !!! :))))
Палитра на палитрите богата,
в нас рисуваща усмихнати слънца !
Като бръснещи полети мечта ... ! :)))
цитирай
18. monna - Аха, разбрах...
12.11.2010 12:05
Бъди луна! :)))
цитирай
19. wonder - sunn
12.11.2010 12:11
Хайде и на теб един Борис Христов с една Мария. Любим стих-картина с жълтозрели круши и любовен гърч по отминали сонати, но дълбоко оставащи всъщност... :)))

Жената Мария

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."


Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -
аз припаднах до двете й връхчета тънки...
И притиснати в тъмното като дини пращяхме,
докато не напука гърба си старото слънце.

Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича
от окото на чайника топлото мляко -
както в праха на игрите се губи детето и тича,
така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя сега е при друг и навярно се готви да каже:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже..."

Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга
на някой човечец ревнив и със злато назъбен.
Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,
окован със токи, с вратовръзки увързан.

А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне
обувките прашни - за смъртта ще се стяга.
После ще литне към облака подир ятото гъски,
без да помаха дори на човека, останал на прага.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже."
цитирай
20. phoenix2000 - Heart
12.11.2010 12:12
И понякога когато
в цветна есенна омая
вятър люби се с гората
облак облада безкрая
цитирай
21. wonder - Съм... орисия! :)))
12.11.2010 12:15
monna написа:
Бъди луна! :)))


На теб една Луна от мен:

ПОНЯКОГА ПРИЛИЧАМ НА ЛУНА

Понякога приличам на Луна –
голяма, бяла, скитаща среднощност.
Понякога съм мълния – жена,
най-влюбено-желаеща те още ...

Понякога съм стих от светлина –
ослънчена с вълшебства и екстази.
Или съм тъжна в своята вина,
че моята любов те е белязала

Понякога те виждам, че болиш
и в своята безкрайност те побирам,
осмислила съдбовностите. Виж ...
душата ми те иска – до умиране.
цитирай
22. wonder - phoenix2000 - Heart
12.11.2010 12:18
phoenix2000 написа:
И понякога когато
в цветна есенна омая
вятър люби се с гората
облак облада безкрая


Я, да си дораздам Луните! За теб днес:

КЛЕТА ЛУНА

Целият път беше някакво бясно препускане.
Все раздавах си ризите, все катерех баири...
От немислие, всяка дълбокост на чувствата
разпиляваше думи за всички човешки сеири.

Струпвах дълго земята си в огнени стихове,
и залостих й повика, с който ковеше ми църква -
онзи ниския старт на човека, забравил безлико
своя повик от Бог, после завета на мъртвите.

Запокитих небето си – беше ненужен предтеча,
но въздъхнах крилато в очите на малък несретник,
който гледаше стъпките светли по пътя ми вечен
и обесваше в мене луната на всичките клетници.
цитирай
23. sparotok - искрено
12.11.2010 12:32
Това, което идва от сърцето е винаги красиво!

Поздрави!
цитирай
24. wonder - sparotok - искрено
12.11.2010 12:42
sparotok написа:
Това, което идва от сърцето е винаги красиво!

Поздрави!


Благодаря ти! Така си е:

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/10/16/.419601
цитирай
25. 777 - Натаралянках се от кеф мислено. ;)
12.11.2010 13:19
Графика

В очите на прозорците една вдовица мина,
избягала от своя дом като от стих старинен.


Трептеше въздухът и раменете й трептеха
под слънцето запалено, под твърдата й дреха.

Изгубила водача си, една кошута млада
с косите и с тъгата си изпълваше площада.

И тъй красива беше нейната походка тиха,
че старците дълбоко свойте ножчета забиха...

Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,
добра се тя до ъгъла... Нататък беше сянка.
цитирай
26. wonder - Седми, тревожиш и ще ти го върна по икендия! Ае. ;)))
12.11.2010 13:24
Пеперуда
Борис Христов

Една пеперуда ме тегли напред и духа ми тревожи -
от дългото тичане някой ден ще се запаля.
Протягам ръце да я хвана и юзда да й сложа.
И така отминавам в полето моя брат Лазар.


Но ето го селото. Старци от черни шишета отпиват.
Хукват и те да я гонят - хвърлят се лудо и падат.
А тревата жестоко с камшици ги шиба
и кръв зелена от гърбовете им капе.

Защо не почакаш, красавице? Човек полудява
от такава гонитба, а всичко е толкова кратко.
Няма от твоята кожа тъпан аз да направя,
нито за палки ще взема на някой охлюв рогата...

Още малко, нозе - напрегни се човешко бутало.
Дух мастилен, и ти - нека всичко се труди.
Още имаме сили, щом сърцето е цяло -
трябва да хванем нашата пеперуда.

Но тя възлиза по хълма и ще спре върху тая
волска жила, изкочила от врата на земята.
И може би аз ще падна до нея, без да узная
бяла ли е или червена - с точици по крилата.
цитирай
27. sunn - 20. wonder - sunn
12.11.2010 14:18
... Ха ха, сърдечно !!! :))) ... ах-х тази ,, Жената Мария'' ... !!!:)))

... сега, отхапвам си от сладката круша,
с нескрита наслада и усмивка блага,
потъвам за миг в картината с жълто зрелите,
приказни круши... ! :)))
Благодаря !:)))
цитирай
28. wonder - sunn
12.11.2010 14:22
Вземи сега тази китара с любимата ми китаристка и вдъхновено се отвявай из творческите си селения:

http://www.youtube.com/watch?v=a8ZQ-waC2vY&feature=related
цитирай
29. yotovava - Поздрав, Чудеснице,
12.11.2010 16:45
чудеса си сътворила :)
Валя
цитирай
30. sark - когато, когато
12.11.2010 20:41
запишеш така с музика всичко става музика :):)
цитирай
31. wonder - yotovava - Поздрав, Чудеснице,
12.11.2010 21:24
yotovava написа:
чудеса си сътворила :)
Валя


И аз поздравявам... с едно китарно копнение:

http://www.youtube.com/watch?v=e2PUhbN99Jc&feature=related
цитирай
32. wonder - Ето ти един факир...
12.11.2010 21:26
sark написа:
запишеш така с музика всичко става музика :):)


http://www.youtube.com/watch?v=r2BOApUvFpw&feature=related
цитирай
33. mariani - :)
13.11.2010 10:52
Още веднъж да прочета...и да благодаря...
Слънчеви почивни дни, wonder
цитирай
34. mariposatracionera - "Когато ми се случваш, съм ...
13.11.2010 11:37
"Когато ми се случваш , съм красива.
Когато съм красива, съм луна"
Възхитителна си, Дела!
Благодаря ти!
цитирай
35. inel379 - !!!
15.11.2010 18:15
Когато сме щастливи, сме нежни и добри!
Щом любовта се случва,
отключват ни се райските врати!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10594041
Постинги: 2428
Коментари: 27794
Гласове: 160441
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031