Когато ми се случваш съм красива.
Когато съм красива съм луна.
Когато съм луна съм най-щастлива.
Когато съм щастлива съм добра. 

Когато ме целуваш в мен избухва
на хиляди комети радостта.
От светналата радост до разрухата
причината ми все е Любовта. 

Когато съм любовна в теб се рея.
Когато с теб се сливам съм ти Бог.
Когато в мен Божествено запееш
сърцето ми е клетва и оброк.

Прекрасна изповед! :)

Вдигна ми духа и настроението поне с 30 градуса. ;)


МОЛБА ЗА БЪРЗ ОТГОВОР

Там, на спирката автобусна,
гледах нямо твоята хубост.
Ти събуди във мен
куп чувства.
Даже тъжното чувство за хумор.

Дай ми бърз отговор на въпроса:
в този свят на жестока апатия
дали да скоча от моста
или във твойте обятия.

Георги Константинов

Прекрасен ми е Изповедникът! ;)))

СТЕНАТА

Пак ще живея - една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата
и от листа ще си правя сандалите...

Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите - двама по двама.

Без да мисля тогава, че дойдох да живея,
аз затворих очи, за да нямам свидетели -
и я блъсках, и дращих, и вих срещу нея,
докато не покапа кръв от ръцете ми.

И припаднал накрая в дивия бурен,
плаках тайно от гняв и обида -
извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,
каквото напишеш - няма кой да го види.

Последната моя надежда тогава издишах
и сам си отрязах крилата наболи -
какво е човекът, щом малката мишка
може спокойно да мине отдолу!..

Но свършва живота, ще прекипи като сода -
всичко друго е вятър и стихове.
И ако трябва сега да извикам свободно,
извикал бих само: "Аз викам."

Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.

Борис Христов

И защото го обичаш, целувам ти ръка с него. ))

СЛЕДОБЕДНО КАФЕ

Борис Христов

Във моя дом, във тая бойница зъбчата,
остана ли, забравям, че живея, че обичам.
Приятелят ми се измъкна по кината,
за да целува там доброто си момиче.

Излезе майка ми - навярно да погледа
животът как тече и как край нея отминава.
От нощна смяна се е върнал пак съседа -
ще спи до вечерта, съвсем ще ме забрави.

Потъна в паметта ми, в тая скъсана обувка
започнатия стих - добре е там на сянка.
А котката върху черешата писука -
върти опашката си и с връбчето се занася.

Не е пристигнала жена ми и не зная
къде се бави и какво я спира да се върне.
Дори прозореца двукрил на мойта стая
очите си към улицата е обърнал.

Ще трябва сам градината да прекопавам
и сам вода да мъкна към изпръхналата суша.
А как бих искал с някого да разговарям,
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам.

Скоро ще станем цяло ято изповядващите се! ;)))))))))))))))
А аз ще се размножа като чехълче в свои води и с пискюл светлина по върха на космичния шут.

ТЪГА
Борис Христов

Къде да отидем, къде да се скрием
в тоя град, в тая лятна чакалня.
Птица във въздуха не смее да мине,
с камък да драснеш - ще се запали.

Бавно вървят часовете следобедни,
сякаш някой се учи да свири
и се разбиват във сините кораби
на гърдите ни татуирани.

Двама по двама под горещата шапка
на слънцето цял ден се скитаме,
с вечното наше тъжно очакване
на провинциални мислители.

Реката пресъхва, а ние на моста
стърчим в тишината запалена.
И спориме дълго, и философстваме
за морската флора и фауна.

Гола жена свири на нощно пиано.
А пианото гледа жената и акордира се сложно.
Вече награква я вън нейде бялата врана,
но жената не чува потънала в своя тревожност
и посяла в клавишите своята нежна нирвана.

Когато блестят от щастие очите ... ! Усмивката е красота ! :)))

... да се превърна в някаква свръхнова, която ще се бурясва дълго време с ветровете и огньовете отвътре. ;)))

Я, да го нарисуваш! :)))

.....Кост от глухарче на Борис Христов

Обядва слънцето. Развързва си колана.
Изпива виното - вратът му е червен.
Залива ме... И повече не мога да остана
спиртосан в стъкленицата на тоя ден.

Гърми отвън животът и се плиска.
И въпреки че подир миг една процесия ще мине,
аз стискам шапката в ръка и мисля,
че няма смърт - не може и да има.

стих...Поздравления, wonder :)

... се пренасям в извънземието колосално, че май ще потъна в близката планина да посъзерцавам.
Благодаря ти за тази кост от глухарче, която винаги ефирно ми е рисувала из въздуха картина след картина! :)))

Свръхнова , светлина , светлина ,
отблясъци и ето идват,
бързат нови светове... !!! :))))

... така го нарисувах с думи - обичам бързите рисунки... !!! ;)))

Мерси, Мариани!
Още един мой и не точно такъв, но за теб? :)))

Светлина от сълзи

Дори да ти е тясно в кожата
дори да стяга в гърлото светът,
ти трябва да обичаш можещо
и да прекрачваш всеки кръстопът.

Дори да пари мъката в очите ти,
обичай сякаш дишаш. И прости.
Не всеки, прекосяващ дните ти
си струва светлината от сълзи.

Правилно!
И аз съм по бръснещите полети, затова ползвам светлодумните палитри. :)))

...Затова си ЧУДОО !!! :))))
Палитра на палитрите богата,
в нас рисуваща усмихнати слънца !
Като бръснещи полети мечта ... ! :)))

Бъди луна! :)))

Хайде и на теб един Борис Христов с една Мария. Любим стих-картина с жълтозрели круши и любовен гърч по отминали сонати, но дълбоко оставащи всъщност... :)))

Жената Мария

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."


Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -
аз припаднах до двете й връхчета тънки...
И притиснати в тъмното като дини пращяхме,
докато не напука гърба си старото слънце.

Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича
от окото на чайника топлото мляко -
както в праха на игрите се губи детето и тича,
така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя сега е при друг и навярно се готви да каже:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже..."

Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга
на някой човечец ревнив и със злато назъбен.
Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,
окован със токи, с вратовръзки увързан.

А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне
обувките прашни - за смъртта ще се стяга.
После ще литне към облака подир ятото гъски,
без да помаха дори на човека, останал на прага.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже."

И понякога когато
в цветна есенна омая
вятър люби се с гората
облак облада безкрая

На теб една Луна от мен:

ПОНЯКОГА ПРИЛИЧАМ НА ЛУНА

Понякога приличам на Луна –
голяма, бяла, скитаща среднощност.
Понякога съм мълния – жена,
най-влюбено-желаеща те още ...

Понякога съм стих от светлина –
ослънчена с вълшебства и екстази.
Или съм тъжна в своята вина,
че моята любов те е белязала

Понякога те виждам, че болиш
и в своята безкрайност те побирам,
осмислила съдбовностите. Виж ...
душата ми те иска – до умиране.

Я, да си дораздам Луните! За теб днес:

КЛЕТА ЛУНА

Целият път беше някакво бясно препускане.
Все раздавах си ризите, все катерех баири...
От немислие, всяка дълбокост на чувствата
разпиляваше думи за всички човешки сеири.

Струпвах дълго земята си в огнени стихове,
и залостих й повика, с който ковеше ми църква -
онзи ниския старт на човека, забравил безлико
своя повик от Бог, после завета на мъртвите.

Запокитих небето си – беше ненужен предтеча,
но въздъхнах крилато в очите на малък несретник,
който гледаше стъпките светли по пътя ми вечен
и обесваше в мене луната на всичките клетници.

Това, което идва от сърцето е винаги красиво!

Поздрави!

Благодаря ти! Така си е:

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/10/16/.419601

Графика

В очите на прозорците една вдовица мина,
избягала от своя дом като от стих старинен.


Трептеше въздухът и раменете й трептеха
под слънцето запалено, под твърдата й дреха.

Изгубила водача си, една кошута млада
с косите и с тъгата си изпълваше площада.

И тъй красива беше нейната походка тиха,
че старците дълбоко свойте ножчета забиха...

Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,
добра се тя до ъгъла... Нататък беше сянка.

Пеперуда
Борис Христов

Една пеперуда ме тегли напред и духа ми тревожи -
от дългото тичане някой ден ще се запаля.
Протягам ръце да я хвана и юзда да й сложа.
И така отминавам в полето моя брат Лазар.


Но ето го селото. Старци от черни шишета отпиват.
Хукват и те да я гонят - хвърлят се лудо и падат.
А тревата жестоко с камшици ги шиба
и кръв зелена от гърбовете им капе.

Защо не почакаш, красавице? Човек полудява
от такава гонитба, а всичко е толкова кратко.
Няма от твоята кожа тъпан аз да направя,
нито за палки ще взема на някой охлюв рогата...

Още малко, нозе - напрегни се човешко бутало.
Дух мастилен, и ти - нека всичко се труди.
Още имаме сили, щом сърцето е цяло -
трябва да хванем нашата пеперуда.

Но тя възлиза по хълма и ще спре върху тая
волска жила, изкочила от врата на земята.
И може би аз ще падна до нея, без да узная
бяла ли е или червена - с точици по крилата.

... Ха ха, сърдечно !!! :))) ... ах-х тази ,, Жената Мария'' ... !!!:)))

... сега, отхапвам си от сладката круша,
с нескрита наслада и усмивка блага,
потъвам за миг в картината с жълто зрелите,
приказни круши... ! :)))
Благодаря !:)))

Вземи сега тази китара с любимата ми китаристка и вдъхновено се отвявай из творческите си селения:

http://www.youtube.com/watch?v=a8ZQ-waC2vY&feature=related

чудеса си сътворила :)
Валя

запишеш така с музика всичко става музика :):)

И аз поздравявам... с едно китарно копнение:

http://www.youtube.com/watch?v=e2PUhbN99Jc&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=r2BOApUvFpw&feature=related

Още веднъж да прочета...и да благодаря...
Слънчеви почивни дни, wonder

"Когато ми се случваш , съм красива.
Когато съм красива, съм луна"
Възхитителна си, Дела!
Благодаря ти!

Когато сме щастливи, сме нежни и добри!
Щом любовта се случва,
отключват ни се райските врати!