Нима забравяме за чудесата
И лесно заживяваме в комплоти
срещу звездите светли и луната,
срещу душите си, от грях, сиротни. 

Пропускаме ли радостта да греем
в очите на любимите си хора,
за дребните си радости милеем ли
или превърнали сме се на корени, 

които бавно в земен мрак загниват
от делничните тъжни суховеи.
Усещаме ли се безкрайно живи
дори когато пеем на злодея. 

От всеки миг ли сторваме си празник?
Дойдох да споделя, че с вяра скитам.
Животът е създаден да ни пази,
а ние да го ваем чрез душите си.

... да сбъдваш чудото, да вкусваш всеки миг... Дори когато имаш усещането, че си корените, да сънуваш, че си птицата в короната!
Поздрави! :)

Вяра, усмивка родила се от щастие, дарила с щастие х 100 ... !!! - стоплено сърце - щастие , миг-а(е вечност) , а живота миг... ! Безценно !!! -,, Всевъзрадване - да го ваем чрез душите си ...!!!''

Много болезнени, мъчителни екзистенциални въпроси, Дела, които съм си задавал и аз...И досега не мога да си отговоря категорично на тях...Може би защото във всеки момент сме изправен пред някакъв дуален субективен, личностен избор, "добър" или "лош". Осъдени сме да избираме, както казва Сартър. И понеже не сме напълно свободни при всеки един избор, ние, "разумните" одухотворени Божи твари изпадаме в по-глупаво от магарето на Буридан положение - често правим лошия или по-лошия избор. И така вместо да живеем като одухотворени личности в хармония със себе си и ближния и природата, измерваме скучния си живот с броя на вдишванията вместо с миговете, спиращи дъха ни, за съжаление (не си спомням кой беше изказал тази проста но точна житейска истина)....

Поздравления за този дълбоко смислен, предизвикващ размисли стихотворен пост! Чудесно е написан!

за да е поезия, а не жаалка имитация. Не знам защо ми хареса, и точно затовза е много стойностен стих.

http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2010/11/07/ne-vlizashtite-syvsem-v-standarta.631143

От всеки миг ли сторваме си празникс?
Дойдох да споделя,че с вяра скитам.
Животът е създаден да ни пази,
а ние да го ваем чрез душите си.

Браво,момиче - песен!Или пък момиче - прозрение.
Коста Вътков

Благодаря ти, Мег!
Искам да живея Живота си, слисвайки много Светове, следвайки Реката на Любовта и непрекъснато напомняйки си, че имаме стремящ се към съвършенство, вечен, неповторим дух, чийто пряк предшественик е Бог.

Казват, че съвършенството не е в благополучието на душата, а е един от фрагментите на свободата й. Отпечатъкът на Щастията винаги ни личи - като жигосване е.

Изглежда искаме едновременно безкрайни вълнения и съвършен покой...
Когато човек преодолее своите пет демона: неспокойствието, съмнението, осъждането, гнева и страха, няма да има тъга в Любовта.
Хората избягват да се докосват до най-мъчителните нива в себе си, за да ги изчистят като Авгиеви обори. За да можем да правим паралел, да определяме стойностите си все ни трябват сравнения от Изживяното. Но само Необикновеното ни показва, че грешим.

За да има дъга трябва ридаещ облак, танцуващ вятър и усмихнато слънце.
Както често перифразирам мисълта си в мълчаливите съгласия: Нещата говорят различно на различните хора! Мълчанието ни кара да Чувстваме еднакво!

Да, чела съм.

Благодаря ти, товарищь Пропойцев! И на твоята голяма, чувствителна душа, благодаря! :)))
Както и на Отвъдното ти Прозрение за меневритмията ми.
Когато се озовем в миговете на готовност да назоваваме открито преживяванията си, откриваме поразителната Истина, че не можем да избягаме от себе си. Където и да отидем. И дали неспокойствието е междудействие, което ни тласка в правилната посока? Не мисля... Но съм готова да вляза в Пещерата на Тигъра и да получа Просветление, защото съм съградена от Любов.

...дали защото птичката и през ноември може да запее,
когато във душите ни зимува!
Не е страхлива тя,
просторът и е необятен,
защото с него се родее!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/02/27/magiosnica.167629

Радостта е нещо повече от моментите!
Животът е сън, но и наяве чуваме песента на птиците!
Усещаме аромата от всички докосвания на материята и духа!
Чудото на дъжда, свежестта на тревата утринна, денонощният неуморен бяг на вълните...
Без страх!
Свободно!
Прекрасно и необяснимо!
А дали калинката знае?!...:)
Тайна...
Вълнуваща!
А разкошният залез...
Но и той е магия!
Божествена слепота!
Блаженство за сетивата!
Благодаря ти!
Приют ни е скиталческия дух!:)

Храниш ми душата :) Поздрави - много искрени!