Хипостазирах бързо същността си.
Четях безпирно с жаждан бръснещ полет.
От Стайнбек до Капоти все довтасвах.
От Робинз до Римпоче бях доволна

През чайна библия на Боулз скочих.
В окото на кентавъра замръкнах.
И в екстатичното на агни-йога
прозрях на Казандзакис Зорба гръкът. 

През други гласове на разни хора
изчетох Фицджералд, Ремарк и Лорка.
А в тихото, което не говорех
се вслушвах в онзи шепот на Менорка. 

Кронопът* бях на Кортасар. Мъдрувах
из сенките на „ръкопис на Чанслър”.
Четях по много – всичкото си струва!
И в още неизчетеност останах.
 

 

 

* Кроноп – човек-възторг, опазил детската ненаситност на сетивата си, способността да се удивлява, възприел хумора и смеха като житейска философия, човек, отдаващ и приемащ изкуството като импровизация, като себереализация в един концентриран миг от вечността.

 

 

Необятен си простор в стиха,
необятност търсиш в познание,
необятност ще ти е глада
за вечно нова светлина!:)))))

"Човек трябва да е прочел осем книги през живота си. За да ги открие обаче, трябва да прочете хиляда пъти по толкова"
Поздравления!!! :)))

ненадминат автор си!!!!!!

Благодаря ти! Така е. :)))

“…защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват…”
(Джек Керуак, “По пътя”)

Сърдечно благодаря!

Мерси, топло сърце! :)))

Просто те прегръщам, с обич!

http://www.youtube.com/watch?v=U3TXxC5PuRU

Ахх, ти си знаееш... ;))) Думите понякога не казват, мълчанието им говоори.

http://www.youtube.com/watch?v=5cPpcNvRtQc&NR=1

Иначе нямаше да разбера че съм "кроноп" :)))

Хахахаххх... Добре дошла в отбора! :)))

.Пиша коментари, а малко съм небрежна в следенето на отговорите, но сега проследих..
Усмивки!

Ти си усмивка, романтичен философски извор ! :) ... ,, всичкото си струва!''... !

Е белег на неудоволетворена от статуквото и търсеща съвършенство душа. А твоята се стреми именно към това.

Защото продължаваш, както и аз, да гледаш на света с детски учудени очи и ненасита за знание. Може би това е причината да те харесвам толкова много, многознайнице... :)))

Благодаря!