Миг. И ахване в сърцето.

Стара, стара самота.

Бликнал облак. Дъх на цвете.

Огън, огън... Любовта.

 

Спряло време. Сънно зрънце.

Тихо, тихо... Пустота.

Чудна песен. Лъч от слънце.

Буря, буря... Любовта.

 

Блян. И смаяна почуда.

Нежност, нежност... Красота.

Пламенност. Омая. Лудост.

Вечна, вечна... Любовта.

Чудесно е:)))

Най-красивото безглаголно стихотворение, което съм чел! Браво, магьоснице! )

Мерси! Това е едно туп-туп усещане за Любовта. :)))

Благодаря ти, мъдрецо! Твоят прочит е много специален за моето перо! Винаги. :)))

си пътечка във сърцето ми,
и си вървииииш по нея......Светейки!:)))

Много е хубаво...
Безглаголно, с възможно най-точните и най-вълшебните думички за Нея..., Любовта...:)

Сигурно защото имаш голяяяямо и пълно с обич сърце! :)))

Благодаря!
За Нея, Любовта бих дала всичко...
Дори сърцето си на феникс сторих.
Обичах много. Бях обичана.
И имам мноого... да говоря! ;)))

Поздрави за прекрасният стих

Благодаря! Май всички разходки си струват... :)))

Поздрави за хубавото стихче!

И аз поздравявам... И ти благодаря! :)))

..а ние ще те слушаме...защото много добре разказваш!!
Благодаря!

Като в онази песен "Говори,, говори, говори... аз притварям очи и те слушам... Ето минахме сънни гори и летим над морета и суши...". Майка ми я пееше с голям ентусиазъм някога... Красива, отнасяща картина. Любов. :)))

Милост. Смирение в молитва.
Надежда, надежда...Очакване.
Търсене. Жажда.Търпение.
Вярна, вярна .... Любовта

Но досега това ме очарова най-много. Не зная защо.

Очевидно обичаш ясната форма и краткото, но дълбоко съдържание! :)))
Ще ми бъде интересно харесваш ли това:

ЗАЛОГ

Плащам за нещо... Края на думите

в мрак безгръбначен изчезна.

Тихо и призрачно скачат сумите.

Да си купя шепа надежда

вече залагам и ризата сетна.

С вяра поглеждам небето.

Някъде тъжна искрица просветна...

С омраза следя Крупието.

Тичат очите. Краят на светлото

в миг пропилян избелява.

Спечелих си ризата! Ей, клетнико,

монетите ти подарявам!

Не ме плаши нищо – аз съм истина.

Залогът висок остава.

Парите са прах – вятъра истина.

Ризата – на вятъра давам!


/От Антологията "Тихи вълшебства"/

ми е трудно да коментирам този стих. Не мога точно да определя кое надделява у мене: Отчаянието на обречеността, или надеждата. Не твърдя, че съм го приел и разбралтака, както авторът е искал, или както той се е чувствал, като го е писал. Затова и правилно си преценила-обичам по-ясните, по определените неща. надали ще те очаровам с комента си:)))) Е, можех да копна от тук и там някой друг завързан коментар и да сглобя нещо претенциозно, но така ми е по-сладко;)

Понякога има стихове, които странно се прегръщат с публиката, независимо от мен и моето харесване.
Ето,, в блогрола ми един от любимите стихове на хората /отгоре на всичкото взе и една литературна награда/ е № 27, а аз харесвам пъти повече № 11.
Коментара ти ми хареса с откровеността си! Благодаря ти! :)))

Със замах - всичко на вятъра, пък каквото стане, все ще купим, нова риза..
Волни птички, бижии, без ограничения..без суета, важното е да мирише на ЧИСТО....
Харесва ми, както знаеш цялостното ти творчество плюс АВТОРА , АВТОРА ...!!!