Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
17.03.2011 10:23 - Геодинамични процеси - свлачища
Автор: wonder Категория: Технологии   
Прочетен: 8759 Коментари: 8 Гласове:
108

Последна промяна: 17.03.2011 10:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Геодинамичните процеси - земетресения и свлачища - са взаимно свързани и често земетресенията генерират свлачищата.
В исторически и световен план трябва да споменем някои  от свлачищата, които са причинили сериозни екокатастрофи:
      - в Индия, щата Пенджаб, през 1860 г.  свлачище прегражда долината на река Инд.Образува се езеро с дължина 65 км. Река Инд опустошава долината и разрушава свлечения материал на 300 км . Армията на сикхите, базирана на изхода на долината  е напълно унищожена.  Загиват над 50 000 души.

       - в Памир, в долината на р. Муртал на 05.11.1911 г. свлачище с обем 2,2 куб. км затрупва кишлака "Усой". Загиват 54 души.Свлечената маса прегражда долината със "стена", висока 560 м. Формира  се Сарезкото езеро с дължина 80 км, шир. 3 км и обем 17 куб. км.

        - в Аляска, Анкоридж, в кв."Тернагейн-Хайтс" на 27.03.1967 г. свлачище с дължина 2 км и ширина 300 м се придвижва на разстояние 200 м. Унищожени са 70 сгради. В морето потъва крайбрежна ивица с дължина 1 км и ширина 60 м. Загиват две деца.

        - във Франция, в язовир "Вайонт" на 09.10.1963 г. свлачище с обем

 240 млн куб.м. и дължина 2 км се изсипва в чашата на язовира за 7 минути и създава водна вълна, превишаваща със 100 м горния ръб на язовирната  стена, чиято  височина  е  265,5 м. Свлачището предизвиква сеизмични трусове, регистрирани във Виена и Брюксел. Водата, преляла над язовирната стена, залива и унищожава напълно 5 населени места. Загиват 3 000 души.

       - в Перу, планински масив Ускаран, на 31.05.1970 г., земна маса, движеща се със скорост повече от 200 км/час  разрушава гр. Ранрахирка. Свлачището е предизвикано от силно земетресение. Загиват над 25 000 души.

Ако разгледаме София, свлачищата са локализирани към периферната част на Софийската котловина и по стръмните брегови склонове. С най-голям обхват са свлачищата в районите на с. Кокаляне, Драговищица, Бистрица,  Драгалевци,  Банкя,  Владая,  Южния парк - кв. "Лозенец" и кв."Земляне".
Някои анализи показват, че в България има около 10 000 активни свлачища. Според картата на геодинамичната опасност разработена от Б А Н, вероятност за свлачища има в 350 населени места с около 850 свлачища с обща площ над 200 000 дка, а по жп линиите и пътните артерии са над 500 на брой. (Геоложката опасност в България,1994)              Според динамиката си свлачищата се делят на древни (стабилизирани) и съвременни (активни или потенциално активни). Древните са с огромни размери (километри) и са възникнали в следствие на 100-метровите колебания на нивото на Черно море през кватернера.   
Специалистите са регистрирали взаимовръзка между свлачищните райони и сеизмично-активните огнища в страната.
Според скоростта  си свлачищата биват бързи (секунди или минути), със средна скорост (минути или часове) и бавни (от няколко дни до няколко години).
Според материала биват: от скали, почва, глина, пясък и др., а могат да бъдат и смес от камъни, глина,  пясък, а понякога и лед.                         
Според материала, скоростта и условията, при които е възникнало свлачището, то може да измине разстояние от няколко метра до километри.
             Според мястото на възникване и действие свлачищата се разделят на наземни и подводни, а според това дали е на повърхността или в дълбочина, се различават повърхностни и дълбочинни свлачища.
                Съгласно известният физически закон, силата F е равна на произведението от масата m на материала, към която е приложено и ускорението a
                                        F = m . a                                                     

                В случая на свличане, започващо при статични условия, ускорението се създава от силата на тежестта g, която действува  във вертикална посока и може да се раздели на две компоненти: успоредна и перпендикулярна на склона. Следователно увеличаването на силата, предизвикваща  движението, може да бъде обусловено или от нарастването на масата m на материала или от увеличението на ускорението a.
               При силно земетресение и хоризонталната, и вертикалната компонента на ускорението на грунта могат да достигнат стойности 0,5 и повече от ускоренията на силата на тежестта g. Ясно е, че при умножаване на такива ускорения с големината на  масата  на  потенциалното свлачищно тяло, се получава сила от порядъка на масата на това тяло. Независимо, че тези ускорения действат само по време на земетресението, т.е. няколко секунди, те могат да влияят много силно за образуване на свлачища на склонове, състоянието на които е близо до неустойчивото.
                Например по време на земетресението на 09.02.1971 г. в Сан Фернандо, Калифорния и веднага след него в планините Сан Габриел са се образували стотици свлачища.
                На територията на България се срещат всички видове и типове свлачища, което е обусловено от пресечния релеф, високата сеизмичност, подпочвените води, снеготопенето и разнообразния геологически строеж на територията. За последните сто години те са нанесли  големи  материални  щети и се нареждат по негативни социално-икономически последици непосредствено след земетресенията.
                 Според едно журналистическо мнение "Свлачищата у нас са ярка метаморфоза на криволиченията ни към цивилизацията".
                 Метафорично и нелепо е упорството, с което хиляди собственици  на  парцели  строят, пренебрегвайки  научните  констатации, геоложките проучвания, експертните решения, архитектурно-конструктивните изисквания и нормативните документи в България .
                  На много места у нас свлачища се генерират вследствие на антропогенно въздействие, увеличаване степента на урбанизация и техногенно усвояване на територията на страната, а от друга страна и от сеизмичната опасност.
               Симптомите, за развитието на  свлачище са:

1. Появата на едва забележими пресни тукнатини на терена с различна дължина, но подредени  малко или  повече  в  една  линия,  успоредна  на склона.
2. В основите на стените  на  сградите  се  появяват  фини  пукнатини, които постепенно затихват нагоре.
3. В отделни участъци растителността е по-свежа.
4. Дърветата и храстите са наклонени слабо в различни посоки.
5. Пътното платно на улицата е леко  деформирано  (най-добре се познава от движещ се автомобил).
6. Оградата е наклонена, отместена или издута.
7. Стените на кладенеца са деформирани и т.н. 

Познати са над 100 опита за създаване на единна класификация на свлачищата, които са допринесли за една общоприета терминология, например:
- тяло  на свлачището - свлечената земна маса,
- нарушен масив,
- повърхнина на хлъзгане,
- свлачищен обрив - формирование в горната част на свлачището,
- свлачищен вал - характерно подуване на терена в долната част на свлачището,
- свлачищни стъпала - участъци на заблатявания в тялото на свлачището;

Свлачища има в склонове с плитки подземни води, в чиито строеж участват тънки прослойки. Много фактори оказват влияние върху равновесното  състояние  на склона. Те променят неговата геометрия  (ерозионни процеси, направа на изкопи),  изменят напрегнатото състояние (при застрояване),  повишават нивото  на  подземните води и съответно на хидростатичния и хидродинамичен натиск (обилни валежи,  снеготопене  или  аварии на водопроводи,  канализационни  мрежи и др.), експлоатационни фактори  (напр. източването  на един басейн може да стане рисково, за 2-3 часа,  а може и постепенно, за 2-3 дни, тъй като огромното количество вода се просмуква в подземните пластове на склона).
              Съществен фактор за възникване на свлачищата са и силните земетресения. Такъв  пример е  свлачището  при с. Орсоя, което  има връзка със земетресението във Вранча през 1977 г. В повечето случаи едно свлачище се "събужда" под въздействието на няколко фактора.
              На територията на България свлачищните процеси се активизират пролетно време при снеготопенето и валежите от дъжд.              Локални свлачищни  огнища има по периферията на Софийската котловина,  в отделни части на Предбалкана  (Великотърновско, Севлиевско, Ловешко), по долината на р. Тунджа, както и  по разломната ивица на северния склон на Западните Родопи.
            Борбата със свлачищата е много трудна и скъпа, а и не винаги успешна, тъй като зависи до голяма степен от правилното определяне на основните фактори, предизвикали свлачището. Ефективността от противосвлачищните мероприятия е голяма когато тези мероприя тия са насочени към неутрализирането на тези фактори.
            Една от главните предпоставки за възникване на свлачище е наличието на склон, тъй  като хлъзгане  може да  започне в резултат на допирателни напрежения, за които е необходима компонента на силата на тежестта, насочена тангенциално към повърхността.
В тази връзка трябва да споменем,че хоризонталните ускорения при земетресенията често могат да създадат такава сила и да предизвикат свлачища.
 
                Най-голям рисков потенциал за възникването на силни земетресения и други разрушителни процеси, каквито са свлачищата, крие разломната мрежа и движенията на оформените от нея тектонски блокове.
                 В книгата си "Земетресенията  в  България  през  ХIХ  век" /1902 г/ първият български сеизмолог Спас Вацов дава данни за косеизмични повърхностни разкъсвания при силно земетресение край София през 1858 г., което е съпроводено с появата на минералните извори  в кв. "Овча купел".
                 Свлачищата в района  на  гр. София, са  привързани  основно към терциерните басейни, разломните зони и речнодолинните склонове на планинските реки. Типичен неогенски басейн е Софийската котловина, в която са отложени до няколкостотин метра неиздържани в хоризонтално и вертикално направление глини, пясъци и чакъли.
                 Свлачищата са разпространени в периферията на котловината в близост до оградните планини и по-стръмните брегови склонове. Характерни примери са свлачищата в  Банкя, Кокаляне, Бистрица, Бояна, Драгалевци, Драговищица, в кв. Лозенец - под хотел "Витоша", в кв."Земляне" и др.
В статия на в-к "Труд" от 30.01.1999 г. се казва: "Сеизмолозите предричат, че 80% от сградите на столицата ни при силно земетресение ще рухнат". Основна причина за слабата им устойчивост е, че  след  реституцията  много  от  собствениците започнаха да ги преустройват без каквито  и  да  е  архитектурни и конструкторски планове. "Изпуснахме момента, в който част от тези нарушения можеше да бъдат възстановени" -  е мнението на д-ра  на  т. н.  Михаил Кметов – тогавашен шеф на Националния център по строителство.
                Ярък пример в тази посока могат да бъдат последиците от  свлачищните процеси, започнали по нашето Черноморие, успоредно с урбанизирането на морския бряг и разрастването на незаконното и неиздържано в конструктивно отношение строителство, (почивните комплекси, хотели, големи вилни сгради, къщи и т.н., което обхваща черноморското крайбрежие между  Каварна  и  Варна. Районът има  дължина около 30 км и ширина 2-3 км. В него през последните години    се активизираха свлачища на юг от с. Кранево, във в.з."Панорама", в Балчик и Албена, в Златни пясъци и на пътя Златни пясъци - Варна.
                Ние не живеем върху вулкан, но живеем върху разлом и този факт не бива да се забравя и пренебрегва.




Гласувай:
108
0



1. karambol5 - Благодаря ти за изключително це...
17.03.2011 11:09
Благодаря ти за изключително ценната информация.
цитирай
2. tomich - И аз ти благодаря, Дела
17.03.2011 16:13
за интересно поднесената и полезна информация за процеси, свързани с геодинамиката в България и въобще!
Не знам дали продължаваш още да работиш в тази област от науката, което би ми било приятно, и ако е така, пожелавам ти професионални успехи, ако ли не - продължавай да ни земетръсваш приятно с твоите изригващи емоции стихове :))... Все пак, прочитайки тези три постинга, интуитивно усещам, че си добър специалист! :))
Поздрави!!
цитирай
3. wonder - karambol5
17.03.2011 18:20
Имам и направени Схема за връзката между отделните видове природни екологични катастрофи, Схема на трите най-сеизмично опасни зони в София, Карта на най-опасните сеизмични райони в България, Карта на свлачищните процеси на територията на България, Карта на степента на техногенна усвоеност на територията на България и др., които са интересни, но ще стане доста научно и тежко.
Сега по-важно е повече хора да имат познание и правилно отношение и към геолого-геофизичната информация, касаеща риска от геодинамичните процеси - земетресения и свлачища.
цитирай
4. wonder - tomich
17.03.2011 18:30
Моите поприща са многообразни /ти освен тези две знаеш и още едно ;)))/, а стихове ще си има щот сум с Емоциото напред.
Истината е, че този вид професионалисти в България са само 50-на и работят повече в Италия, Франция, САЩ и другаде, вместо да ги ползваме за чудеса ние тук. Имат един вагон патентовани открития, които си отлежават в архивите на European Patent Office (EPO).

В следващ постинг ще опиша характеристиките на сеизмичните вълни (надлъжни, повърхностни и вълните на Райли) и реакцията на сградите и съоръженията при земетресения с Комплексна карта на възможните огнищни зони в България (зони на ВОС) в магнитудни интервали. Да се види обяснено колебанието на сградата като цяло и трептенето на отделните елементи, характерните фази на земния трус (начална, централна, затихваща) и времетраенето на труса, преобладаващият период и спектралната плътност на ускоренията. Както и въздействието им върху основните строително-конструктивни системи.
цитирай
5. tomich - :)))
17.03.2011 20:02
О, това ще бъде още по-интересно! Очаквам го с нетърпение, особено за сеизмичните вълни. Само се опасявам постинга да не стане и много сложен...
цитирай
6. planinitenabulgaria - За свлачищата:
18.03.2011 00:16
Момиче - Чудо!
Темата за свлачищата ми е много позната и Те поздравявам за написаното.Считам го за предупреждение към тези,които ги причиняват с неразумната си дейност,напр.виладжиите по Златни пясъци,които вкараха вода в септични ями,пробиващи различни пластове.Водата навлиза между тях и те започват да се пързалят един върху друг.С докарването на вода от яз.Камчия проблемите там започнаха.Аз имам вила в Косанин дол,където има свлачищни процеси,но аз не влизам в обхвата им.Хората си причиняват проблемите сами заради простотията си.
Всички тези свлачща,които си споменала са ми известни,известни са ми и други.Ще посоча едно от тях,свлачището срещу Своге,спускащо се от с.Желен.Той е нещо страховито,мощно,не е причинено от дейността на хората.В попускливте пластове навлиза вода,достига непропускливите и започва пързаляне на пластовете един върху друг.В района има много извори.Такова мощно сваличище другаде в Балкана няма от Тимок до Черно море.Аз съм писал,че това свлачище с грохот се е свлича през 17 век в Искъра,заприщва го и водата образува язовир,достигащ днешното село Искрец.От тавм идва името на върха Грохотен и името на река Искрецка,от Искърец.Голямо свлачще има и при с.Владо Тричков,по-малки - на още много места.Свлачищата по Родопите също са много,най-мощните са около Смолян,но сега спят.
Аз съм допуснал грешка.Не за земетръса,а за бедата на японците и съчувствието ни към тях имах предвид,че заслужава да се напише нещо.
На връх Дженгал направо ме удари ток след гръм,паднал до мен върху камък,но не се изплаших.Има райони с гръмотевична активност,напр.Гръмотевичните гори при х.Дамяница и при Триглав,около Ком също.
Учудват ме познанята ти в тази област и Те считам за коректив на глупостите на хората веднаж и техен вдъхновител за красота в изявите.Ти си наистина Wunder.
Космическият ни кораб е много съвършен,хора като Теб предупреждават да не си го повредим сами.
На такива хора турците казват евалла! Коста
цитирай
7. alhimik1 - Чудесна си!
18.03.2011 09:49
:))
цитирай
8. анонимен - От тази нощ
18.03.2011 10:50
вече няма да мога да спя спокойно след като прочетох поста ...:))))
Това ще ме накара сериозно да се заинтересувам има ли суфозионни процеси по пътищата, по които се движа ежедневно и вилата ми край Пловдив...
Поздравления за поста !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 9972097
Постинги: 2261
Коментари: 26516
Гласове: 153839
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930