Дъждът по шията ми ниже гердани.
В изневиделицата тебе те нямаше.
Мокра до кости отминах те рано.
Знаех, че ти си в обувката камъче. 

В безкрайната вис на сакралните думи,
стоеше мъглата на твоите грешки.
Болеше ме, сякаш с нарочни куршуми
убиваше малко по малко човешкото. 

Съзрях величавото мое размисляне
и чудех се имаш ли нещо свещено,
с което да можеш да вярваш на истини,
родили ни смисъла от миг откровение.

Любовта, за която постоянно пишеш, допуска ли "в обувката камъче"?

Благодаря ти!
Отдавна чакам своето причастие.
Но не отвън, отвътре го дочаках.
Разплиска се кръвта ми в кратко щастие,
а после хукна кипнала на някъде.

За Любовта пишат обичаните и влюбени хора. Тези, които имат Любов, а не любов... Тези, които Любовта ги живее. Любовта е всякаква, вкл. и камъче в обувката. Камъчето значи много неща.
Останалите пишещи леят мъки и страдания и ползват поезията като кошче за душевни отпадъци.
Ето един чуден стих за камъче от съблогър-поет и колега:

ПОД ХЪЛМА
Владо Любенов

Пъстър вятър ливадите ближе,
и от хълма вълнисто-зелен
като камъче обло, безгрижно
ти търкулваш се бързо към мен.

Ще забия в земята колене,
ще разтворя широко ръце,
ще се чукнеш ти леко във мене
и ще паднеш до мойто сърце...