Българска земя

Ти си угар-живот, в който тежки жита са изсипвали
на дедите ми всичките дни, преживени с възторг.
И осватбили всяка мома сред ръкойките кипнала,
мойте баби мъдрували с приказки в стария двор.

В две-три шепи земя са засаждали бъдното комкане
всички майки родили неземно-красиви чеда.
А земята ни българска с извор бълбукала в стомните
и разхлаждала нежно горещите мъжки чела.

Побелели от сняг всяка зима препускали вихрено
на бащите ми буйния впряг от небесни жребци.
И земята, тресяла се в стъпките, с радост притихвала
и заспивала в чашата вино от тежки сълзи.

БЪЛГАРИЙО МОЯ
Дела Раи

Българийо, ти свято чудо
умито в слънчеви лъчи,
отрасло с ветровете луди
на свойте силни планини.
Дарила спомена забравен
за чист поток и синева,
за мъката, за пътя славен
на всяка български душа.

Народ сме горд - от мъченици,
пребродил много векове.
На светлината ученици
сме всички твои синове.
Българийо - земя светиня,
голяма колкото сърце,
за теб е радост да се гине
и да се пишат стихове.

България свещена
Дела Раи

Описана от петокнижието обетована земя
е сгушена в прегръдките на Рила.
Адам и Ева – протосимволи на мъж/жена
са стъпвали по нашите земи с първична сила.

Съзвездията две ги въдворили тук, дарили дом
и първите човеци заживели - печатът с ДНК е силен.
И се разлистил в планините Божият геном,
а после Пирин и Родопа с радост го развили.

От символите, разчертали път на знанието
и мисията свята - сътворението на света,
за съхранението на живота в бъдещо съзнание.
О, българи, обичайте свещената страна!

ПЛАЧ ЗА БЪЛГАРИЯ
Дела Раи и Ясен Ведрин

Често, брате, скришом плача. За света скърбя си нощем -
че обичам си палача, и светеца в свети мощи.
Чаша пълня с тежко вино - мъката си да изпея,
щом за моята Родина никак не горя, а тлея...

Тъмни юроди я срамят. Глозгат като за последно.
В гръмките си речи мамят. А народът гние бедно.
Туй - морал и чест човешка, вече никой не зачита.
Тежко ми е брате, тежко! И душата ми залита.

Где е Левски мъжка клетва над пищов и кръст да викне?
Где е святата ни жетва? Где е изворът да бликне?
Не останаха погачи. Сал сълзите са солени..
Често брате, скришом плача, за децата неродени.

Грустно, брате е в душата! Кокали белеят в тъмно.
От България богата всеки граби стръвно, стръмно...
Сал остана ми сълзица, в края на окото, скромна.
Плача, брате! Мъченица е България, огромна.

На света има 5 (пет) народа, потомци на Кубратовата Стара Велика (Голяма) България:

- Ние (само ние сме опазили името българи);

- Македонци, изкуствено отделени от нас, дали на България безброй бежанци от съседите (и родът на баща ми, Палавозовци, но това е отделна тема);

- Татарстан (столица Казан) е дал на Русия певеца Шаляпин, басът на всички времена и простете, Ленин, преобърнал руската и световната история;

- Чувашия, дала на Русия най-прославения герой на Граждаанската Война, Чапаев (чапа е вид мотика). И запазила спомена за старобългарското название на желязото "чувен" (майка ми наричаше железните емайлирани съдове "чувенени");

- Племето на Кубратовия син Алцек в Италия. Те помнят, че са българи. (През 1966г, на световното по Футбол в Англия, в италианския отбор имаше играч Булгарели.)

БЪЛГАРИ
Дела Раи

Българи с древни души скитат в мене.
Българи стари, велики, добри.
В бедност поставяни все на колене.
С подлост поробвани горди души.

Българи – нашето име ще нося
винаги в храма на свойто сърце.
Наште достойнства, дори да сме боси,
дават ни святост и силни криле.

Българин значи да бъдеш обичан.
Сам да градиш от мечти своя свят.
Българин значи да бъдеш различен.
Българин значи – духовно богат!

Българите – мислители, съзидатели, откриватели

Честит Трети март, ден на освобождението на България от турско робство!

Чести национален празник и на теб, Илче!
Горда съм, че съм българка!

Толкова ли си личи? ;)))
Благодаря!
България ще я има в хилядолетния мир и любов далеч напред, както я е имало и 12 000 години назад!

Нека не се срамим, а да почитаме и обичаме България!
Стихотворението ти ме трогна много силно! Много топло и мило ми стана.
Благодаря ти!

Честит Празник, Кате!
България е над всички политикански временни и тленни дребнотемия!
Царство Небесно на опълченците, чиято кръв багри планините ни и чест и почитания на техните потомци!

На дядо
Дела Раи

Чешма да сградиш, дядо, чешма за чудо и приказ.
Девойките менци да носят, момците - да ги напиват.
Ръцете венци да сплитат. Нозете хоро да вият.
Баницата на слънцето да отхапят. Вино да пият.
Земите български, дядо, с череши черни да кръстят.
Деца да раждат в постеля, топла от мисли пъстри.
Земята да ръкоделят с шевиците на гората.
Зелени, жълти къдели да шумнат навръх земята.
Чешмата росно да пее песните стари на баба.
Да шупне и хрускавее бялото зърно в хляба.
И зная, дядо, ще грейнеш, ръце нагоре ще вдигнеш
от гърлото силна ще рейне на песните тънката сигла.
Вечер здрачът щом вземе луната в ръце като стомна,
от приказките ти, дядо, отпивам... навеки да ги запомня.

Прекрасни и на място казани стихове.

Благодаря, Меги, душа дарена да Вижда!

Сърдечно благодаря!

Честит празник! Честит трети март!

Благодаря!