Сутрин събуждам се, тичайки радостно в къщата.
Бели ръкави развявам през изгревни дни.
Толкова нежност в сърцето ми сее могъщество,
скрило се в пазвата моя от чувства добри. 

Моля се Богу с душата си силна от стихове.
Махам крила и летя из безкрайната шир.
Смело обичам, прегръщам и лея се в мигове,
щедро дарили на хората вечния мир.

„При светлата мисъл ти си в крепост.” – Учителят Дънов

Мощна като Съветския съюз, имаше такава приказка навремето.

"Свободата на човек зависи от доброто, което прави."
И раздава.

Ти размесваш несъвместими понятия. В стиха иде реч за Могъществото на Чувствата, които ваят Духа.

Духът се създава

Когато любовните думи изричам,
полегнала с бели въздишки в тревите,
а после сред огън танцувам, изтичай
и всичко, което поискаш, попитай.

Когато, набрала небесни къпини,
те храня с ръце и те гледам в очите,
живей с мен и чувството в нощите сини,
а после прегръщай и дълго мълчи ме.

Тогава ще знаеш, че с обич се срича
такава любов, по-голяма от космос,
че нищо в живота не става логично
и само душите ни срещат се боси.

Ще знаеш, че Бог нито миг не проклина
онези, които с любов се кръщават,
че никой от нас не е правен от глина,
а в пръските огън духът се създава.