Вдъхновена от благодатните думи прочетени тук тази сутрин    и аз реших да споделя мисли за Духовното ни присъствие на тази Земя, вярвайки отдавна в максимата, че "Ние не сме човешки същества с духовни преживявания. Ние сме духовни същества с човешки преживявания.", както е казал Уейн Дайър.
Ние сме Енциклопедията на Невидимия свят. В нас са записани всички образи, преживявания и хора, които срещаме и уроците, които сме научили, опирайки се на старите си опитности и усъвършенствайки духовността си. Пътеводител са ни Чувствата, а Мислите ни са водачи на принципа на Свещената разумност по Духовният път на съществуването.
Всеки, който освободи душата си от сенките, от аморалният компромис с честността и истината, спаси се от порочното влечение към материалното и има желание да се новороди духовно, вече е възкръснал за Вечният живот в свобода.
Животът се проявява в безброй форми - той е безначален и безкраен. Детето с раждането си побеждава смъртта и е готово за възкресение в новия си живот. 
Човек събира с доброчестина в Съкровището на сърцето си, за да раздава от него на ближните си и да благотвори на душите им.
Такова съкровище е и поезията - флагманът на Изкуствата, защото Първо бе Словото.

Първо бе Словото!
А с него вървяха..... словените!/ "О писменехь "/

И Библейски е така.
Не случайно ние българите сме имали някога 10 азбуки, които са се ползвали едновременно. Днес тази, на която говорим и пишем, аз наричам Българица. Имали сме и много рунически азбуки, плюс кирилица и глаголица, които дълго време са се използвали заедно. Имаме най-богатият речник от думи в света. За чудо и приказ!
И дори народните ни приказки са сакрални богатства. :)))

Точно такива мъдри, одухотворени прозрения са способни да събуждат заспалите, заблудените и носещите се по течението на житейската инерция...
Поздравления и адмирации за написаното!

Изчувствано за няколко мига, Летиси. Пък и вдъхновено. :)))
Благодаря и аз те поздравявам с Добре завърнала се!

Сърдечно благодаря, БатОго! В твое лице имам чудесен Учител на етика и добротворчество. :)))

Мислех си и се надявах да покорим нашите съседи с духовност, но не се получи.
Изпростяхме като галоши.

Ако погледнеш извън мисловните унаследености, ние поне в 3 посоки сме си съседи сами на себе си. ;)))
Не сме изпростяли. Просто ни управляват цървули, които се изживяват като галоши.
И в тази връзка ми идва една любима мисъл на Бисмарк:
"Чиновниците — това са търтеи, пишещи закони, по които човек не би преживял. Защо възнаграждението на министрите е постоянно и независимо от това, добре или лошо живее населението? Ако заплатата на бюрократите върви нагоре или надолу в зависимост от уровена на живот на народа, тогава тези глупаци по-малко биха писали закони, а повече биха мислили."