Украшение историческо в изгубената реалност.
Ние всички сме личности, но някои са жалки.
Неизразима любов живеем в кратка виталност.
Щом от болка се смеем, откриваме, че сме малки. 

С нехайството търсим истини, губим света нагоре.
В размислите неистови тънем вдън материалното.
В мрежите си от нужди тлеем. Стараем се да сме хора.
В ужаса на ума живеем. Сгъстява се бавно сакралното. 

В нажежените ни пристрастия умът господар е на волята.
Изтръпнали от нещастия, търсим искра в гранита.
В пустинята тъмна на навика няма смислени роли.
И само душата правилно чрез думите ни връхлита.

Шом не е ум, значи е някаква емоция. Тоест глупаво.

То е от онези могИи, в които философията на интуицията те води до незнайни места и смисли, скрити като съкровища в тайниците на сърцето и ума... и НеУм-а. :)))

Емоциите са Всичко! И тежко му, на който не го знае и изживява. ;)))
НеУм е доста повече от Ум понякога. Твоето иде малко Бергсоново: "Очите виждат само това, което умът е готов да разбере." А истинският вътрешен свят е зад очите, както знаем от Малкият /Голям/ принц.

И още нещо: "За да се разбере реалността, се изискват и други качества, не само интелект."