Каквото и да правиш, колкото и да търсиш, никога не намираш любовта, Тя те намира.
Любовта те живее. Не ти нея. Ти имаш само правото благодарно да я приемеш в сърцето си. С любовта усещаш радостта да си жив.
Моделира те по свой образ и подобие. Изчиства ти Авгиевите обори.
Въздига те в нагорни небеса и ти показва духовната си същност.
Любовта е истинската ни личност, емоционалния ни фойерверк и единствения смисъл да ни има.

Поезията е Музика, която трепти в чуден ритъм, Картина, която извайва прекрасно чувство от дълбините ни и Форма, която изпълва пространството с трепет, възторг и екстаз, отключвайки летежа на Духа през всички небета. И дори да знаем, че... никое небе не е последно, Любовта ни разкрива безкрая, за да я облечем в Поезия.

Ъ–хъм!

Любовта и Поезията са неразривно свързани.

Прости! И пак обичай ми полудата,
целувай ме, прегръщай ме, разглезвай...!
От жаждата ни ражда се учудено
едно дете, наречено Поезия.

от книгата "Оцеляла от обич"

Забравих да кажа, че графиката е на Милва Вали график на книгата ми "Небесни ветрове". :)))

Нали?