Любовта е велика чистота. Да възприемаш дълбоко и правилно чувствайки другите, е пълнота на сърцето, въздигнато от Любов.
                                            Дела Раи  


Готов за скок, мъжът на този век,
ловецът на жени незабравими,
докосващ и разбъркващ ме човек,
оплетен в еротичните ми рими.

Разтърсващ и с наслада сътворен.
Разголен. В космогонията блуден.
Прекрасен в този свят обикновен.
Най-провокиращият Хомо луденс.

Смири се !

Благодаря!
Това е стихът-близнак на предходното стихотворение от проекта на художничката.

Обещах на художничката.
Иначе си имам дръзкото смирение.
Малко си назидателен, не мислиш ли?
Принципно си прав. Стихът е неподходящ.
Картината е още по-... Но обещах.

От утре ме проследи... пак.

Аз вярвам в Бог
Дела Раи

Аз вярвам в Бог на Яков и Аврама
и с вярата си искрено се моля
когато и душата ми (сто грама)
си тръгне да успея да съм с хората,
които съм обичала в живота,
с които съм била добра и волна.
Аз вярвам в паметта и след оброка.
И раните, които са от болка.
Почитам, не убивам и не мамя,
не придобивам чуждото имане,
душата си с проклятия не срамя
и пътят ми е извор непрестанен.
Аз изговарям името Господне
щом адът се отвори под краката.
В молитва го прошепвам и безплодно
не търся в него користно благата си.
Животите на другите са ценното.
И вярвам – добротата е мерило
за истината, святата. Нетленното
е смисълът на земната ни сила.
Аз вярвам в Бог и неговото царство
когато люботворствам за душата.
И знам, че през безкрайните митарства
Му служа в благодат на светлината.