Гледам живота от мястото си - ложата. Отегчена съм като френска аристократка. Поглеждам мъжа до мен и изпитвам безразсъдно желание да го сграбча. Ръцете ми приглаждат роклята разпиляна от импулса. Очите ми тънат в нега. Отмествам поглед в мига, в който той ме поглежда и се навежда към мен. Целувам го с върха на устните си и знам, че ми е за последно. След целувката усещам измамно лек вкус на тропическа гора в съчетание с ореховите вопли на меломакароня. Всички знаят колко мил и прекрасен човек съм когато получавам каквото искам. Допирът му е неуловим като коприна, а аз пея на ум епиталамии и усмивката ми грее като летен ден. 
И тогава се случи. По устните ми се прокрадна необуздан разгул и стигнахме до удовлетворяваща безмилостност. Знаех колко ще е хубаво, но не знаех какво ще правя после с това усъвършенствано приятелство. Той прилягаше на сърцето ми, но там вече имаше друг. И заживях в Храмовете на абстрактното.

В тази краткост, наподобяваща чувствен морски захлас, има няколко емпатични открития, но едно основно: няма мъжко-женско приятелство.

Освен ако приемем гръцката трактовка, че Филиа е любов.
Имам предвид Ерос, Филиа, Сторге и Агапе.

Жрицата на храма на Слънцето, възвишена и изящна, се издигна пред събраната тълпа. С ръце, издигнати към небето, тя призова първите лъчи на изгрева и размаха първия слънчев меч. Мечът блестящ, като блясъкът на хиляди диаманти, раздира мрака със своята светкавица. Проникновената светлина, просвещаваше човешката пустота, оживявайки я с любов и сътворението окъпано в морския захлас. Морските вълни обхващаха нейните стъпки, отразявайки нейната сила и благост, като откриваха пътя към душите на присъстващите. Всепроглеждащата светлина на Слънцето, която проблясваше в тях, ги обновяваше с надежда и вдъхновение. В този свят на проблясваща светлина, любовта бе неизбежна, преливайки се във всяко сърце и създавайки единство и хармония в сътворените чудеса на живота.

Това не съм сигурна, че е комплимент. :)))
Но все някога ще дорасна... в космически аспект. :)))

Обичаш да разкриваш тайни. Ти си Слънчев часовник, скрит в облак, валящ над море. :)))

Ъ–хмъ! Много us–американски бози гледаш.

Ами не, не гледам. Почитател съм на европейското кино. Откъде ти хрумна тази нелепа констатация?
При мен всичко е ПреЖивяно - и в лириката, и в прозата.

Хубаво, че махна кавичките, за да се знае, че текста е твой. :)))

БЛАГОДАРЯ ТИ,ЧЕ НИ ДОПУСКАШ НА БОЖЕСТВЕНАТА ТИ ТРАПЕЗА,ОТРУПАНА С АМБРОЗИЯ И НЕКТАР!СЕЙ СВЕТЛИНА В МРАКА!ОРИСАНА СИ...:)))))))))

Пламъче в тъмни очи. :)))