Описан в тъмен, призрачен роман,
душата си омазал в кал злоблива,
се гърчи простосмъртният тиран,
докато тялото му в смут изгнива. 

В живота си не сторил миг добро,
завиждаше, мърсеше и злословно
обиждаше. Нещастно същество,
всеможещо да мрази безусловно. 

Сега разплаща своя дух с тъга,
раним до кост и болен до разруха.
Когато е потънал сред греха,
цената е житейската му скука. 

Не е обичан. Сам е. И е вик
на всичките постъпки за разплата.
Такъв мерзавец погнусява в миг.
И пак е копие на Бог в ребрата.

да не е от нашите познанйници, ма Дела?

За всеки досаден и завистлив мерзавец може да се отнася. ;)))

Еее, всеки избира - или тъмен ъгъл, или светло Небе. Изборът е Съдба.
Отдавна съм избрала да обичам безусловно.
Благодаря!

на шут за власт мечтаещ,
изгнил до глуха самота,
либидото си само знаещ.

"Ти помниш ли когато в мен се случи?
И цялата вселена засия!
Звездите ни се вливаха на ручей,
а той до тиха сбъднатост преля...
Небето благославяше всемира.
И цветната земя се размечта.
Изгряло слънце в струните на лира
възпя треви, дървета и цветя.
От космоса ти в мене се отключи
безкрай от неродени чудеса...
Отново, и отново ми се случвай -
подобно утро в сребърна роса!"

Eхаа, ако не знаех колко е мой този стих, щях да ти изсипя доста суперлативи. ;)))

Станал си мнооого самокритичен. Всеки някога е шут. Ето го моят си:

ШУТ

С устни капризно извити,
гледам се, сякаш съм шут –
шарен, немит, необут,
гърбав и с мисли пребити.

С думите, в обич умити,
цветен е целият свят.
Шут съм, но много богат
с кралския пай от звездите.

http://wonder.blog/izkustvo/2007/07/21/shut.92755

Мда–а–а! Исторически е достоверно.

Даам... Така е. Подобни твари замърсяват красивия свят исторически прецизно, готови да платят цената дори да не го знаят.

Но идва ден и "старият тиран"
обръща се назад... Не е ли късно?
Така и си остана неразбран,
така и си остана непокръстен...

Откак се помни беше той нещастен
и мразеше щастливите, уви,
вместо от тях да грабне малко щастие,
опитваше с тъга да ги пои.

Но днес дойде до свойто озарение...
И злото в него в миг се изпари.
Той няма да си иде в огорчение.
За всеки друг - добре е да прости...

Но идва ден и "старият тиран"
обръща се назад... Не е ли късно?
Така и си остана неразбран,
така и си остана непокръстен...

Откак се помни беше той нещастен
и мразеше щастливите, уви,
вместо от тях да грабне малко щастие,
опитваше с тъга да ги пои.

Но днес дойде до свойто озарение...
И злото в него в миг се изпари.
Той няма да си иде в огорчение.
За всеки друг - добре е да прости...

Благодаря за поетичния коментар!