Искам да живея в буша. И светът ни да е бос.
Да милея, да те слушам, да изпушвам от въпроси.
Да си нежно-груб и ласкав, както Бог те е създал -
без ретуш и земни маски, без злина и земна кал. 

Ранчото да е мечтано в дълга книга на Робърта.
Да сме двамата пейзани и на място да не свъртаме.
И в косите джакаранди да ти светят и да галят.
Искам теб, една веранда и звездите да ми сваляш.

I az iskam!

"Езикът е хорото на живота" - уникална истина, добър Добри!
Пачуърк на чувствата е този стих.

Да, разбирам те чудесно!
Хубави думи... буш, бушидо, бушмилс, бушерон, бушмени, бушкрафт... ;)))

А пейзани и джакаранди какво означават? Не съм срещал досега тези думи. Благодаря за хубавото стихо!

Великолепието в буша е несвършващ извор на изживявания близо до Природата-майка. :)))
Пейзан е жаргонна дума, значеща идиличен образ на див селянин в литературата.
Джакарандите са много красиви и огромни сини и лилави дървета, които цъфтят в Южна Африка - голяма красота /виж линка в заглавието/.