Абанос, коментарът ти отлетя някъде преди да го прочета и не мога да ти отговоря, но благодаря! ;)))

Някога прочетох съвети за поведение в компания. Един от тях беше, да не се засяга темата за верността, за да не се развали настроението на мнозина.
Би ли избил Одисей всички "гости", ако не го е глождило съмнение? И защо Атина не го спря? Сложна тема. Затова има турска пословица, че не може хем душата е рая, хем... незнамкаквоси.

Одисей е герой на много поеми, но вероятно е действителна личност, която Омир описва с обич. Той е античен цар на Итака, но същевременно е и герой, и внук по майчина линя на Хермес /неслучайно!/.
Одисей е женен за вярната Пенелопа, но в същия период има поне две любовници и то богини - Калипсо /нимфа/ и Кирка /аналог на Церцея/.

С три думи не говорим за Одисей, а за вярната му Пенелопа - ухажвана и обожавана от много мъже, но вярна на единствения си - Одисей.

Но аз вярвам и не във верността на Пенелопа.
Малко са дните на една любов, нека е и най-голямата, в които изневярата е АБСОЛЮТНО изключена. И май е велико чудо и щастие, чеима такива дни, може би и месеци, и години, но двойсе години е нечовешки срок. Колко издържа Наташа от "Война и мир"? А примерите от живота са безброй.
Веднъж при заводска екскурзия, хубава колежка седеше в автобуса до мъжа си, канара човек. Но глезените ни се докоснаха случайно, и тя не се отдръпна. Счетох за неучтиво да се отдръпна. Положение.

Живял си в ужасно тъжен свят... с кратки дни любов, което всъщност не е любов, защото "Любов, която е свършила - не е започвала". виж стиха в заглавието. Ето го и тук:

Не признавам
Дела Раи

"Любов, която е свършила –
не е започвала!"

Не признавам онази любов, от която се ражда омраза,
от която след чудния зов капе някаква болка-проказа.

Не признавам онази любов, през която сърцето ревнува,
през която от птичия зов, вой на вълци се тихо причува.

Не признавам онази любов, за която те карат да страдаш,
от предателства, жлъч и покров. Няма обич без звън и без радост!

Не признавам онази любов – мимолетната, тъжната вялост,
от която си тръгваш все роб и не си нито миг в нея цялост.

И дори да си смъртно ранен, тръгвай бързо – режи и я хвърляй!
Няма обич без всичко простено. И любов, от която да зъзнеш.

Няма нищо прекрасно в неща, от които очите ти мръкват,
от които безмислен деня тръгва вече отдавна обръгнал.

Не признавам, че тази любов струва дните и нощите тежки.
Тя е ресто за вечния зов, разплатило ни всичките грешки.

Тя не свършва. Еле па с омраза.
Но защо Шекспир убива Ромео и Жулиета? А Павел и Вирджиния защо са убити?
Голямата любов е нечовешки силна. Никоя плът не може я понесе дълго. Голямата любов е осъдена на трагичен край на грешната Земя. Тя продължава в по-висши сфери.

Любовта е любов... Е любов ... е Любов.
За жалост когато е любов, а не Любов... свършва.
Относно Шекспир - той е брилянтен автор на Трагедията. Затова.
Пол и Вержини, ако говориш за трагедията от 17-18 век не са убити. Тя умира на скалите пред него, вследствие попадане а кораба `и в ураган на о-в Мавриций.

АВТОРИТЕ "убиват" ИЗЧЕРПАНИТЕ герои. Може всякак, може и в злополука. Земята не е рай и не може да бъде. Щастлив е който е правил добро на хората, колкото му ражда умът и силата.

Абсолютно вярно!
Ти боравиш с доста висши категории чувства към живота.
Благодаря!